[x] от блога на Polina

Животът на всеки човек е като албум от снимки можеш да го разглеждаш в спомените си, но не можеш да върнеш лентата назад. Можеш да видиш това,което си бил, но не можеш пак да си същият.Толкова много въпроси и нито един отговор.Да плачеш за нещо за което си струва, да загубиш част от себе си, това е най-голямата болка.Много хора ще пишат, много от тях ще плачат, ще съжаляват, ще си спомнят, други ще ругаят и чупят, трети ще мълчат, останали без думи, без сълзи гледащи в нищото, просто защото така изразяват болката си.Аз съм някъде там сред всички тези хора лутаща се изцяло в нищото.Повечето ще се сбогуват, аз няма защото си там където никой до сега не е бил, съжалявам че съдбата не ми позволи, да ти кажа толкова много неща, но съм сигурна, че където и да си, ти ги знаеш!Обещахме си много неща, много от тях дори успяхме да изпълним, да докажем.Преживяли сме и лошо и добро,карали сме се, но сме се сдобрявали на секундата.Градихме много моменти за напред, които сега трябва сама ;[ да осъществя.Всяка мисъл, всеки стих, всеки цитат, гласи,че човек трябва да е силен,но понякога е трудно на единият ден да виждаш усмивката на човек,когото Обичаш, а на другия ден,да се събудиш и да осъзнаеш че го няма сред теб...и че каквото и да правиш не можеш да го върнеш,тогава как да си силен?!

 Благодаря ти за всеки момент, дори за всяка минута в която си бил до мен, благодаря ти, че винаги ме караше да се усмихвам,че ме направи силна,за да се боря и да вярвам дори в невъзможното,благодаря за сигурността, която ми даваше винаги, благодаря ти за всичко това време,знам че и сега за други може да си много далеч, но за мен не си,защото ще те нося в сърцето си и знам, че ще те усещам до мен

винаги когато се усмихвам, когато се почувствам смела и най-вече винаги,когато погледна кум небето и видя звездите...Обичам те!!!