{В} от блога на Denitza

И сякаш беше вчера и всичко започна, както обикновено се появяват искрата и тръпката между момиче и момче, които си симпатизират.. не знаех, че някога бих те докосвала и не бих искала да сваля ръцете си от теб.. никога не бях допускала момче толкова близо до мен. Всичко започна миналата есен (крайния септември). Да, за пръв път, когато целувах някого не исках да го пускам и толкова ми харесваше..с теб беше друго, нещо ново за мен настъпваше.Помня първите срещи, всяка скамейка, всяка улица и дървото близо до нас, когато стояхме преди да ме изпратиш.С течение на времето толкова се привързах и чаках с трепет да ми пишеш и потърсиш..помня дори малкото смс-и за лека нощ с целувка. Всяко малко нещо, малък жест ми правеше впечатление. Знаех къде ходиш съботните вечери и там бях и аз, за да видя очите ти, но започнаха разочарованията. Да, все едно беше вчера..виждам онази вечер толкова добре - думите ти бяха ,,прекалено добра си за мен, не трябва да влагаш толкова чувства..не си за мен ". От тогава разочарование след разочарование..чакане и копнеж. Но аз ходех на същите места пак..за тези очи и ти продължаваше да ме залъгваш и да си до мен, а аз с трепет очаквах лъжовните думи..ах толкова бяха добри и сладки..Бягах от вкъщи, карах се с родителите си, за да изляза, да се прибера призори с радост от нежното твое омайване.След време ми казваше как всичко ще бъде наред и ще ти имам доверието, което си изгубил и аз си мълчах.. не вярвах, че това си ти. Започнахме да се виждаме всяка вечер, за първи път допуснах момче в моят дом и толкова бях свикнала с мириса на кожата и топлотата, с която ме прегръщаше.. и да нямаше го този плътски момент и не бяхме напълно заедно, но ми харесваше дори само ласките, гледането на филми и прекарването на вечерните зимни нощи с мен.. и идваше сутрин пак раздяла, но вътре в мен знаех, че ще се върнеш..бях толкова привързана.Опитах се да стане нещо, бях каквато ти ме искаш само, за да ме обичаш, но от твоя страна не бе така.. знаех, че няма друга, но и аз не бях и това ме мъчеше. След време ти замина.. първите дни не говорих с никого, не ядох и нямаше смисъл нищо.. аз излизах с мисълта за теб, че ще те видя поне някъде, а ти си тръгна. Преживях го трудно.. излизах..прибирах се..излизах..прибирах се - без емоции. Хората просто минаваха и си заминаваха, не слушах никого и мислите ми бяха само при теб..дистанцията ме убиваше и липсата на силно мъжко присъствие. Всяка вечер бях свита на земята под звученето на Лана Дел Рей и със снимката ти в ръка..Налудничаво нали!? А .. може би смешно .. след като теб те нямаше, а аз търсих постоянно грешката в мен, исках да се променя. Мина се време и ти си дойде.. знаех, че е съдба и си бях казала, че ще се отдам на всичко, което поискам на момента дори да е грешка и пак се появи ти..дори за малко аз потъпках гордостта си и бях с теб, но ти пак си замина и сега.. СЕГА ЛИ? Чакам.. пак ..Теб, а дали ще се откажа някога от тези налудничави мисли и някъде там да срещна някой, който ме заслужава в пълния смисъл на думата.. Но помни едно.. дали ще има друга, която така да те обича..