|
Идва един момент и ти чука на вратата.
Отваряш я, а той ти казва - потърси я,
ще я намериш!
Започваш да се луташ из улиците
на квартала в търсене на нея,
на истината, а не на хазартната игра.
След известно време обикаляне
в своя доста добре познат район,
мислиш си, че си я открил,
минават секунди, минути, часове,
дни, седмици, години...моменти,случки...
Изведнъж всичко се срива,
превръща се от една голяма любов в пепел.
И разбираш, че отново си се заблудил,
отново си бил вкаран в проклетия хазарт
от който не можеш да се измъкнеш...
Отново идва същия момент,
започваш да бягаш след нея,
като си мислиш, че отново е истинската.
След толкова мъчение, тя става твоя,
а дали краят няма да е за пореден път поука..?
|
Коментари