Безсънна нощ. от блога на Isabel J. T.

Поредна нощ стоях будна, въпреки че ми се спеше. Причината беше само Той. Не осъзнаваше, че с думите и с постъпките си той ме нараняваше. 

Един часа минаваше, а аз се взирах в безкрайното небе, а луната ме поглъщаше и омагьосваше. Неусетно мина час и започна да вали. Крехките дъждовни капки се спускаха по прозореца и шумоляха по покрива, сякаш искаха да ме накарат да не мисля за него. Ала тяхното желание остана неизпълнено. 

Луната се скри. Тръгна си. Изостави ме. Също както него. Надеждата ми беше дъждът да ме подкани да заспя и всичко това да свърши, но уви. Продължаваше да капе спокойно и приспивно, а аз бях будна в три сутринта, заради мисълта за него. Как исках да намеря най-лесния начин, за да заспя. Престорих се, че не ми пука какво би станало от тук нататък. Подейства... Само за миг, но после осъзнах нещо. На него не му пука, защо и на мен трябва да ми пука? Нека се отърся от всичко това и да видя какво ще стане, няма да правя нищо. Ще се пусна по течението. Ще чакам. Ще чакам него. Да ми пише, да ми се обади. Варианта да ме види скоро не беше опция. А може би и останалите варианти.

Знам, че след тези мои разсъждения успях да се успокоя и заспах бързо, разкарвайки мислите за него от главата ми и сълзите от очите ми. Поне само за тази нощ.