една любов .. една надежда .. една лъжа от блога на Joanna

Любовта е най-сладкото ,но и най-болезнено чувство на света. След една голяма любов винаги остава някой разбит на парченца... За жалост този път бях аз. Ежедневието ми беше просто и еднообразно .. е преди да го срещна разбира се .. Запознахме се съвсем случайно в един октомврийски следобед . Беше студено и валеше аз чаках автобуса към дома ми .. относно заобикалящата ме обстановка не мога да кажа нищо друго.. просто спомена за невероятната му усмивка се е запечата в съзнанието ми на мястото на обстановката . Така и беше секунда след като погледите ни се засякоха светът спря .. мога да се обзаложа,че земята спря да се върти за миг .. миг който никога няма да забравя . Едно чувство в мен ми казваше да се обърна и да бягам колкото сили имам , то знаеше какъв ще е крайния резултат , но аз не го направих. Доближих се до това момче чудейки се как да го заговоря как да привлека вниманието му .. и по ирония на съдбата това внимание за което умирах .. е получих го една кола мина толкова бързо през една от многобройните локви .. и да както се досещате бях опръскана но за мое щастие не бях само аз .. дори да звучи егоистично аз бях доволна че не съм сама. Та той беше по мокър и от мен .. разбира се съдбата се намеси и за напред чакахме един и същ автобус .. щом се качихме имаше само две свободни места и те бяха едно до друго .. по този начин аз срещнах моя сърцеразбивач.Кой би предположил .. е не и аз игривите му зелени очи , чаровната усмивка всичко в него беше невероятно . Завързах разговор като използвах случилото се в моя полза и така преди да се усетя изминаха 5 невероятни месеца .. с чаровника от спирката бяхме влюбени и толкова щастливи  всичко беше като в приказка не веднъж съм се чудила дали е реално или сън . С него преживях толкова много към него изпитвах толкова силни чувства както към никой друг .. и разбира се не ми се размина . След 5 месеца стана 6 после 7 и така цяла година .. и превратната точка беше тогава. Нашата чиста любов вече не беше толкова чиста .. не казвам че той е бил виновен .. и аз имах вина но все пак всяко хубаво нещо си има своя край нали така ? Ревността, глупавите спорове станаха повече от всички хубави моменти .. тога осъзнахме че това е краят .. И сега осъзнавам че след голямата любов винаги някои е разбит .. след него аз съм просто тяло .. тяло без душа той ме остави празна не чувствам нищо след моя чаровен принц .. той успя да ме превърне в това което най много мразих .. сега съм просто една коравосърдечна кучка без сърце .. и това всичко е заради едно момче  :)