Една усмивка от блога на Alice

Всичко започна с една усмивка....ахх неговата усмивка. Кой би помислил че да се влюбиш, чувството което получаваш може да е много по-хубаво от това което си си мечтала...неговата усмивка..неговите очи..смехът му, шегите му които не са смешни изобщо но пак ме карат да се смея...сега всичко беше една мечта, мечта в която ние двамата бяхме там където започнахме, защото мястото на което се намирахме сега беше грозно, мрачно далеч един от друг. Всичко което имахме изчезна постепенно като вятъра...лека полека болезнено за мен и моето сърце. Той не забелязваше колко сме се променили как аз вече не знача нищо за него но той продължаваше да е всичко за мен...както вятъра събаря листата на дърветата така моите сълзи от болка и мъка се стичаха по лицето ми всеки път когато той се отнасяше с пренебрежение сякаш нямаше сърце да види болката в очите ми когато си заминаваше. Никой от нас не си представя какви чувства ще получим когато се влюбим, никой не си мечтае за болка, безсилие, сълзи, ревност, тъга и сърце което се рони бавно като кората на дървото от което вятърът бавно събира листата от клоните му. Искаше ми се да не се бях влюбвала но хората изпитваме сладко удоволствие от това което ни причинява болка колкото и да роним сълзи че не искаме повече сами си го търсим. Затова всеки ден се събуждам с мисълта за неговата усмивка и за болката която ще ми причини днес за ръцете му които бавно ме галят и едновременно отблъскват за моята малка доза болка, но болка която ме прави щастлива независимо всичко...ахх тази усмивка на този разбивач на сърца ще помня цял живот в сънищата си и ще пазя белезите си по тялото и най-вече тези останали на сърцето и душата ми белязана вечно от него..моят разбивач на сърца