Здравей непознати, от блога на Памела

Тялото ми жадува за твоя допир. Очите ми желаят твоите, а дъхът ми отново иска да бъде спиран от нежните ти целувки. 

Помня аромата ти.. незабравимия ти аромат. 

Помня очите ти до болка.. само ако имах четка и огромно платно, на което да ги нарисувам-бих.

Помня всеки малък наш спор.

Помня как ми се ядосваше, когато ти се разсърдех на шега.

Помня как исках да прекараме всяка свободна минута само аз и ти.

Помня как ми разказваше глупави истории, на които се смеехме.

Помня разтревожения ти поглед. 

Помня как имахме само наши места, на които ходехме само двамата.

Помня колко много се радвахме, когато любимият ни футболен отбор ни печелеше.

Помня колко беше красиво.

Помня как търсеше моето внимание и помня погледа ти, когато не го получаваше.

Помня колко любопитно ме гледаше, когато ти доверявах някоя моя тайна.

Помня абсолютно всичко онези малки подробности за теб,които за други са маловажни.

Помня онзи малък подарък, който ти дадох. Пазиш ли го? Надявам се да се сещаш за него.

Помня колко щастлива бях тогава. 

Помня как се опитваше да ми правиш комплименти макар да знаеш, че ги мразя.

Помня колко дълго се вглеждаше в очите ми и колко много ги харесваше.

Къде отиде всичко това?

Чувството на празнота още в мен.

Искам да знам какво точно се случи.

Взе ключа от сърцето ми и просто го закопа в някоя много тъмна и студена дупка, на която само ти знаеш изхода.

Г.Р.