Приближих се и застанах точно пред него.. Помислих, че сънувам..всичко беше толкова красиво.. Не ми се вярваше, че ще се влюбя от пръв поглед.. Но се случи.. Да, влюбих се.. Той беше момчето, което чаках от години.. Момчето, което щеше да ме превърне в най-щастливото момиче на света.. Ех, поне аз така си мислех.. И така след краткия ни разговор седнахме на една пейка.. Забелязах, че ни беше по-лесно да говорим във виртуалния свят отколкото в реалния.. Но на мен ми харесваше тази тишината.. Понякога тишината говори повече от думите-това го осъзнах с него.. За първи път от много време се чувствах в безопасност.. Но за съжаление той трябваше да си тръгне.. Изпратих го до спирката и се върнах вкъщи.. Все още ми беше трудно да повярвам, че се влюбих толкова лесно в него.. Имах чувството, че го познавам от доста време.. Бях много щастлива, защото щях да го видя и утре вечерта..
И така срещнахме се отново, но този път не мина както трябва.. Защото идваше от домашно парти и беше малко пиян.. Искаше целувка, а аз не бях готова.. Просто исках да помни първата ни целувка .. За мен беше важно.. А и аз не бях като другите момичета-не се натискам с първия срещнат, не се целувам с непознати или пък нещо подобно.. Аз съм едно обикновено срамежливо момиче.. Но той не го разбра и почна да настоява все повече и повече, докато не си тръгна..