Любов в Париж от блога на MooNlight

Париж. Дъждовна нощ. Прекрасен хотел с гледка към Айфевулата кула. Хотелска стая с приглушена светлина.. две тела сливащи  в една душа.  Беше минало доста време от  последната им среща, но тази нощ беше тяхна. Той и тя!

Той- типичен сърцеразбивач, лошо момче с красива усмивка и зелени очи. Тя- едно влюбено момиче с дълбоки сини очи. Бяха толкова различни, но едно ги свързваше  тяхната бурна и гореща любов. Той я беше напуснал, беше заминал. Минаха много години и тя се промени, но когато е с  него тя е неговото момиче въпреки всичко. И дойде отново този ден, в който той я потърси. Знаеше, че винаги е била негова и винаги ще бъде! Най-сладка й грешка бе той! В тази дъждовна нощ тя пак се предаде пред чара на дявола с ангелски очи! Любов, страст, намачкани чаршафи, две догарящи цигари димяха в хотелската стая. Тя знаеше, че слънцето не бива да ги вижда заедно, че на сутринта всичко ще е по старо му. Той отново ще замине и ще я остави сама.. там.. в Париж. Гледаха право един към друг.  Зелените очи гледаха сините, казват, че сините очи са студени, но неговите виждаха точно обратното.. плaмтящ огън, който караше сърцето му да бие лудо. Нито дума, нито звук..Зората пристигаше, дъждът спря.  След като цяла нощ гледаха своите голи тела, станаха и се облякoха, погледнаха се отново.. Тя се питаше на ум: „Как може да бъдеш единствената ми изпепеляваща любов? Защо се нараняваме?, а той: „ Знам, че отново ще се срещнем пак в тази хотелска стая в майска дъждовна нощ.“. Слънцето напираше да влезе през прозореца, но тя все още не бе дръпнала завесите. Той я придърпа към себе си, тя го погледна и страстна целувка се изрисува в тази хотелска стая пълна със спомени и меланхолия. Излязоха от хотела. Той на ляво, тя на дясно. Разделиха отново своя път. Той се обърна, но тя не. Защо ли? Защото сините й очи бяха пълни с парещи сълзи. Вървеше и си казваше: „ Той е моята дрога!Той е като цигарите, които все още не мога да откажа!“.