Моят див разказ от блога на Alexandra Shopova

Вечер. Гора. Тя върви сама. Уморена от всичко и всички. Имаше една скала на края на гората. Тя бе красива. Не, не скалата, а момичето. Името и бе неизвестно, годините – също. Но златисто русите й коси се разпиляваха свободно по  раменете й.

    Тя спря. Огледа се и се запита защо прави това. Тя нямаше родители. Не, тя не беше сирак. Тя бе самодива. Прекрасна фея. Дар от Майката Природа. Тя обичаше живота. И той обичаше нея. Девойката се радваше на утринната роса по тревата, на вятъра в косите, на слънцето в небето. С желание слушаше птичата песен и жуженето на пчелите.

    Застана на ръба. Пред нея се откри прекрасна гледка. Необятният океан сияеше на утринното слънце.

    Край. Нея вече я нямаше. Но тя не съжаляваше. Имаше толкова много като нея, но тя бе единствена.

    Един прекрасен живот си отиде.