Неизпратеното писмо. от блога на Paulina Stefanova

Здравей, помниш ли момичето на което се подигра? Онова, което обсъждаше с приятелите си? Онова момиче, което наблюдаваше на спирката в седем без десет сутринта? Помниш ли я? Защото аз я помня! Тя не те познаваше, но те харесваше. Започна да те търси. Да разпитва. Да любопитства. И малко по малко постигаше целта си. Тя разбра как се казваш. Но само толкова. Дойде и лятната ваканция. Една юнска вечер, когато тя разхождаше кучето си, видя позната фигура. Твоята. Не беше сигурна, че си ти, но нямаше как да сбърка походката. Ти се скри зад блоковете и тя насочи вниманието си към тях, като разсъждаване на ум:,,10 часа вечерта е, би трябвало да живее там", помисли си тя.

След няколко седмици, се запознахте. Ти разбра, че тя те харесва и го прие добре. И така ден по ден, седмица след седмица, месец след месец, тя те обичаше.Въпреки нищожните й шансове...това беше първата й истинска любов, но ти не беше човекът, който ще отвърне на чувствата й. Боже, какво ли не направи това момиче, за да те спечели?! И ти също се постара..какво ли не направи, за да я нараниш, отблъснеш и унижиш?! Но тя, хлапачката, продължаваше да те обича. По детския си начин. Пишеше името ти. Навсякъде. Мислеше за теб. Навсякъде. Сънуваше те. Искаше те. Обичаше те. Но ти я изолираше. Карай.

Измина година откакто ти се беше пошегувал с нея. Цяла година тя ходеше след теб, а ти бягаше. Е, не успяхте да се застигнете. Идиот. Глупак. Тъпанар. Женкар. Любим. Красавец. Обич. Така те наричаше тя. А ти го заслужаваше, независимо всичко!