Няма нищо вечно от блога на Сианна Георгиева

Когато си помислиш, че всичко е наред, че си преодолял всичките си страхове .. точно в този момент, живота решава, че е време да се намеси и да преобърне всичко наопаки. Точно като преди ..  Всичко започна преди 7 месеца, когато тя му писа. Беше го добавила в приятели просто ей така и за миг дори не си бе помисляла, че някога ще му пише. Писа му и се оказа, че си пасват идеално, но не трябваше всичко да става толкова бързо.  Изминаха не повече от 5 дни и те решиха, че е време да започнат да излизат като гаджета. Първоначално всичко беше окей. Бяха щастливи, усмихнати и безгрижни. Благодарни, че Бог ги е събрал, но след първата седмица, проблемите започнаха. Той беше със странен характер, беше инатлив и ужасно много ревнив. Когато тя излизаше с други момчета, нейни приятели, той я ревнуваше и това водеше до кавги. Караха се, сдобряваха се, обичаха се, но ето, че дойде ден, в който те се разделиха ..  Беше Великден, а тя заминаваше за празниците и се чудеше как ли ще е без него. Замина, когато направиха един месец. На тази дата, когато вместо да са заедно, те бяха на 60 километра един от друг. Тя му се обаждаше всеки ден и всяка нощ. Събуждаше го сутрин, приспиваше го нощем. След като тя се върна, излязоха за да се видят, да се целунат и да се наслаждават един на друг, но изглежда това бяха последните им целувки, последните им прегръдки, последните им мили думи. Разделиха се, без да си кажат чао дори. Той я остави, а тя дори не разбра какво му е сторила. Една седмица, той се държа с нея сякаш не съществува. Вече не и държеше ръката, не я прегръщаше, не я целуваше. Просто стоеше до нея, докато ходеха и я пазеше да не я бутне някоя кола, което значеше нещо за нея, но изглежда не е било достатъчно.  След тази една хладна седмица, той и каза, че вече е по-добре да не са заедно. Тя плака, тресеше се от гняв и мъка, но реши, че така ще е по-добре и се съгласи с решението му. Искаше го отново, продължава да го иска, въпреки че знае, че не може да го има.