Понякога боли.. от блога на ...

Токчетата по асфалта тракаха ритмично. Движеше се бавно. Беше изтощена, но дали от горещия ден или от раните в сърцето и трудно можеше да се разбере. Видът и беше измъчен, а очите и пълни със сълзи. Устните и – пресъхнали от множеството захапвания за да сдържи сълзите си пред него. Беше наранена и адски разочарована от себе си. Поддаде се на изкушението отново. Беше си обещала никога повече  да не го прави, да не се доверява, да не се влюбва, но сега отново беше късно. Ножове се забиваха бавно в сърцето и. Всяка негова дума беше един от тези ножове..

Вървеше и си мислеше, мислеше си за него, за прекрасните му плътни устни, които целуват толкова красиво, за грубите му ръце, които прегръщаха едновременно грубо, защитнически и нежно, за погледа му – толкова празен през последния им разговор. Мислеше си за характера в който се влюби, толкова отвратителен, но тя се влюби точно в него и не искаше да го променя, нищо, защото и харесваше такъв какъвто е.

Мислеше си за последната целувка, каквато никога повече нямаше да има.