Разбитото сърце.. от блога на Karina Svetlozarova

Беше зимен ден, когато ходих на училище. Тогава както си вървях из коридорите, го видях. Тогава нещо необичайно се случи с мен. Лицето му блесна в очите ми, виждах само него. Не обръщах внимание на другите, които ме подминаваха. Както си ходех и го гледах се разминахме. С всеки изминал ден, чувствата ми се засилваха, очевидно го харесвах. Хората около мен почнаха да говорят. Разправяха се какви ли не неща. Един ден просто се случи. Той дойде при мен. Искаше да поговорим. Коремът ми се преобърна. Бях притеснена, нервна, но се съгласих. Заведе ме на една пейка от страни на училището. Седнахме, той се обърна към мен и стисна ръката ми. Започна да ми говори, толкова беше красив, че не отделях поглед от него. Призна ми чувствата си. И ме попита, дали и аз имам същите като неговите. Отвърнах с ''да''. Той ме попита дали искам да бъдем заедно. Гледаше ме право в очите, както и аз. Отговорих му пак с да. Бях толкова щастлива, но не го показвах. С времето излизахме, говорехме си мили неща, той ме изпращаше до нас, целуваше ме, това бяха най-хубавите моменти в живота ми. Една сутрин му звъннах, но той не вдигна за първи път. Казах си, че сигурно има работа или просто не си е чул телефона. Минаха няколко часа, аз пак го потърсих. Тогава той вдигна и ми се развика: защо му звъня постоянно, трябва да има малко спокойствие, много го притискам и каза да не го търся повече. Очите ми се насълзиха след това. Затворих му. Отидох в стаята си и легнах на леглото. Почнах да плача. Думите му не излизаха от главата ми. Чудех се какво съм сгрешила толкова. След 2 дни отидох на училище. Съучениците ми ме гледаха и коментираха. Нямах настроение да се разправям, затова продължих към класната стая. Тогава го видях в края на коридора. Разпознах го веднага. Корема ми пак се преобърна. Стигнахме почти един до друг. Аз го гледах, но той въобще не ме и погледна. Подмина ме, все едно, че нищо не е ставало. Спрях на средата на коридора. Започнах да плача. Две от приятелките ми се затичаха към мен, но аз изтичах към тоалетната и се затворих. След няколко часа се прибрах у нас, бях много уморена, защото не бях спала от дни. Легнах на леглото със слушалките в ушите и заспах.