~ СПОМЕНИ С ДЪХ НА УИСКИ ~ от блога на Lilly Yordanova

По дяволите, отново ти повярвах.И сега отново съм сама.И отново се наливам с уиски и пуша цигарите ти, за да мога да те усетя, за да мога да те почувствам...защото си никотинът във вените ми...и не мога, просто не мога без теб.
Ти си единственият, който ме кара да се чувствам жива.С теб знам коя съм и знам какво искам.Чувствам се уверена и вярвам в себе си.Ти ме пращаш в облаците, ти си усмивката на устните ми, ти си смехът, ти си слънцето в моя живот...ти си моето щастие.Когато съм с теб не ме е страх от нищо, защото винаги ме спасяваш...защото винаги се грижиш за мен...защото ти си моята упора и знам, че ако съм на ръба ти ще си този, който ще ме хване.Защото си просто ти.
Любимото ми място на земята е в прегръдките ти.Всички луди неща, които казваше.Всички диви неща, които сме правили.Усмивките, които ми подаряваше всяка сутрин.Нежните целувки и топлите ти ръце.Начинът, по който ме гледаш.Начинът, по който ме докосваш.Малките романтични жестове, които означават много.Среднощните ни дълги разговори в кухнята, ядейки сладолед.Всичко.Всички прекрасни чувства, които ме караш да изпитвам.
Защо не можеше да продължи? Защо трябва да си причиняваме болка? Какво ни липсваше? Дадох ти всичко, от което се нуждаеш.Ти беше най-истинското нещо в живота ми и винаги ще бъдеш.Колкото и години да минават, колкото и далече да сме един от друг, ти ще бъдеш на сигурно в сърцето ми.Ще те чакам, защото искам само теб.Защо си тръгна? Защо остави това, което имахме? Сега това са просто спомени.Спомените за теб и мен и животът, който имахме.Приключение, свобода, щастие.
Първият път, когато си тръгна изплаках река от сълзи, а когато се върна бях жива отново.И така продължи да си играеш с мен.Отиваше си и се връщаше.И аз ти вярвах, а ти ме нараняваше.И аз не спрях да те обичам, а ти не спря да бягаш.Когато реших, че това трябва да спре ти пак се появи плачейки и казвайки, че съжаляваш за всичко, кълнеше се, че ме обичаш повече от всичко.Разбира се аз ти повярвах.Каква глупачка съм, нали!? И сега съм сама отново.Без теб отново.Побърквам се все повече.Когато отпивам от това уиски сякаш докосвам устните ти, а миризмата на цигари ме праща в прегръдките ти.За миг затварям очите си и съм с теб.Всичко е така както трябваше да бъде.Отварям очите си и не мога да спра сълзите.Стичат се бавно по лицето ми, горчиви са.Ти и аз.Сега сме само спомен.Не мога да повярвам, че нашата история няма да има щастлив край.
Знам, че е време да ти кажа сбогом, но това означава да погреба сърцето си, да разкъсам душата си и да бъда някоя друга - студена, безсърдечна кучка...но това не съм аз.Никога няма да бъда готова да ти кажа сбогом завинаги.Ще те
чакам.Върни се, преди да съм се удавила в уискито.

Предишни публикации

Блог