Той от блога на Виктория

А само като се сетя как замръзвах до преди няколко минути, беше ми студено, седях и треперех. Но ето че дойде момента който чаках. Той стоеше там, в края на улицата до колата която познавах, стоеше там и ме чакаше. Чакаше мен, никога не бих посмяла да си мечтая да имам човек до себе си, който да ме прави толкова щастлива. Да видях го, само за 5 минути, но за тези никакви 5 минути той озари целия ми свят. За тези пет минути си взех от неговата топлина, за да ме топли цяла нощ, до следващата ни среща. Обожавам да видя щастливото му лице, обожавам да го гледам как ми се радва, как ме прегръща, как не можем да се нарадваме един на друг. Обожавам прегръдките му, обожавам когато бавно ме вдига от земята, когато ме връхлита едно усещане на щастие, все едно летя, летя от щастие, благодарение само и единствено на него. Кожата му, аромата му, устните му, топлината му, гласа му.... Няма нищо по-уникално от него! А когато шептейки ми каже че ме обича, е тогава вече спокойно мога да кажа...че съм на седмото небе!!!