Социалната мрежа на България
Тя ли? от блога на Илиянна Димитрова
|
|
Тя ли? Тя беше едно четиринадесет годишно момиче от малък град..със
закръглена фигура,бяло лице и дългааа коса.. Нямаше собствен стил, или
по-скоро не го бе открила.В един момент и се искаше да има огромна дупка
в ухото си и прошарена в цветовете на дъгата коса,..в друг да бъде
принцеса,като онези в приказките с огромни рокли и кристални обувки.. в
трети пък да е просто едно незабележимо и небрежно момиче с пуловер на
еленчета и разрошена коса.. Беше усмихната, не можеше да каже,че
усмивката и беше оръжие,тя просто си седеше там.Не ,тя не беше фалшива,
беше истинска,беше истинска,защото и най-малките неща я караха да се
усмихва. Приемаше живота с усмивка,казваше си,че всичко се случва,защото
така трябва и..просто продължаваше,продължаваше напред. Никога не
стоеше зад маски,винаги беше себе си и често си казваше всичко в очите
.
Въпреки,че беше израснала без баща, тя никога не усети липсата му..силната й майка и беше напълно достатъчна.Радваше се на всеки миг от детството си ,на всяка ласка,прегръдка и дума,която околните и най-вече майка й и даваха .
Не я интересуваха,нито алкохола,нито цигарите,дискотеките, шумотевиците, високите токове и къси поли,също,това беше заслуга на майка й,която не я ограничаваше от нищо, но същевременно държеше на дисциплината.
Държеше на приятелите си МНОГО,но знаеше,че донякъде те не съществуват.. Досега тя бе открила, може би само петима,които бяха наистина достойни да се нарекат "приятели". Тя обичаше да се забавлява, но не по шумните клубове ,те просто не бяха за нея,забавлявааше дори по телефона,когато говореше с някоя приятелка. Обичаше да се забавлява и смее ,на нечии издънки, стари снимки или нечий ужасен ,колкото нейния смях,на собствената си глупост държание и..тя просто обичаше да се усмихва и смеее винаги .
Не харесваше момичетата.Тези които и допадаха .. не бяха много.За нея повечето бяха.. същества изпълнени със злоба,омраза и всякакви негативни чувства,за разлика от момчетата,които свързваше до някъде с истинско приятелство, малка наивност ,вътрешна красота и други положителни качества. Тя знаеше,че и при едните и другите има изключения, и всеки е различен ,но в мисълта си ги бе създала по този начин..и ги бе сложила под общ знаменател,а това беше нещото,което мразеше да се прави с нея. Тя знаеше,че е различна,знаеше,че всеки на този Свят е различен,но тя беше на светлинни години от някои ''Барби"и "Кен",които цял живот, биват подбутвани от някого и нямат намерение да излязат от картонените си кутии .
Ненавиждаше хора ,градящи живота си върху нечий друг,мислейки си,че на този Свят всичко е пари и имущество. Мразеше егоистите,лъжците и двуличниците въпреки,че всеки от нас е ..поне малко такъв.. И..това до накъде беше тя.. ( и все още е де, или поне така мисля :д)
Въпреки,че беше израснала без баща, тя никога не усети липсата му..силната й майка и беше напълно достатъчна.Радваше се на всеки миг от детството си ,на всяка ласка,прегръдка и дума,която околните и най-вече майка й и даваха .
Не я интересуваха,нито алкохола,нито цигарите,дискотеките, шумотевиците, високите токове и къси поли,също,това беше заслуга на майка й,която не я ограничаваше от нищо, но същевременно държеше на дисциплината.
Държеше на приятелите си МНОГО,но знаеше,че донякъде те не съществуват.. Досега тя бе открила, може би само петима,които бяха наистина достойни да се нарекат "приятели". Тя обичаше да се забавлява, но не по шумните клубове ,те просто не бяха за нея,забавлявааше дори по телефона,когато говореше с някоя приятелка. Обичаше да се забавлява и смее ,на нечии издънки, стари снимки или нечий ужасен ,колкото нейния смях,на собствената си глупост държание и..тя просто обичаше да се усмихва и смеее винаги .
Не харесваше момичетата.Тези които и допадаха .. не бяха много.За нея повечето бяха.. същества изпълнени със злоба,омраза и всякакви негативни чувства,за разлика от момчетата,които свързваше до някъде с истинско приятелство, малка наивност ,вътрешна красота и други положителни качества. Тя знаеше,че и при едните и другите има изключения, и всеки е различен ,но в мисълта си ги бе създала по този начин..и ги бе сложила под общ знаменател,а това беше нещото,което мразеше да се прави с нея. Тя знаеше,че е различна,знаеше,че всеки на този Свят е различен,но тя беше на светлинни години от някои ''Барби"и "Кен",които цял живот, биват подбутвани от някого и нямат намерение да излязат от картонените си кутии .
Ненавиждаше хора ,градящи живота си върху нечий друг,мислейки си,че на този Свят всичко е пари и имущество. Мразеше егоистите,лъжците и двуличниците въпреки,че всеки от нас е ..поне малко такъв.. И..това до накъде беше тя.. ( и все още е де, или поне така мисля :д)
|
|
Коментари