|
Тя бе онова странно момиче,което винаги стой само на чин,не разговаря подчти с никого,момичето,което никой не забелязваше,даже и когато се опитваше да говори.
Винаги бе онова момиче което бива малтретирано от хулиганите в класа,само,защото бе крехка и ранима.
Тя бе сянката в коридора,никой не се интересуваше от нея,всички я отбягвахa,по една или по друга причина,тя не бе като останалите...
Различаваше я онова нейно желание да помага на всички даже и на тези които не спираха да и се присмиват и да я клеветят.
Но дойде моментът в който тя порастна,красивите и пъстри очи започнаха да светят по ярко при мисълта за сцена и публика,бе нетърпелива,нервна,но и по красива от всякога,момичето с широките пуловери и джинси,се бе превирлано в жена,с изискан и собствен стил,с лични гримьори и фризьори.
Странното за всички момиче,криеше тайната за себе си,тайна която накара всички да гледат само в нея,а тя от срамежливо дете,което прекара годините си в училище плачейки,се превърна в ледена и красива сърцеразбивачка.
|
Коментари