Черна душа - Глава 7 от блога на Анна Вълева

Разкрита пред тях

И сякаш в онази злополучна вечер осъзнах едно – страницата Хари трябваше да бъде затворена, скъсана и изхвърлена, защото тя просто развали всичко. Няколко вечери след разговора ни аз отново исках да го дръпна към себе си. Скроих си план и си направих сценарий така, че всичко да изглежда неволна случка на съдбата – разбира се, в Интернет, за да е по – прикрито. Аз усещах, че той имаше нещо да ми каже, знаех го, чувах го в мислите си как ме вика, но защо се обърнах... Отначало той подходи сякаш искаше добро, не желаеше да има само лоши спомени помежду ни и явно аз пак развалих всичко. Да, не помислих добре над подхода си, над думите си. Действах сякаш беше на живот и на смърт и сбърках. Рискувах страшно много – внезапно осъзнах какво би се случило, ако Адриан разбере. Любопитството ми беше огромно. С Хари започнахме зловеща игра на нерви, в които бяхме най – добрите. Нищо не се беше променило. Нито пък той. Тъкмо си помислих, че е настроен добре към мен, исках да види онази история, която пишех, да съм сигурна, че наистина я чете. И аз развалих всичко, защото не си научих проклетото място – далеч от него! Изведнъж той започна да се държи с мен студено, както винаги е било. Все едно ме мразеше. Точно тогава разбрах къде греша, но беше твърде късно, за да поправя стореното. Накрая просто се отказах. Нямаше смисъл да се сблъсквам отново и отново с несериозността му, с това, че все още не е пораснал, че не е готов да постъпи като мъж и да ми се извини за всичко, което волно или не ми е причинил. Този път аз сложих края и сама се оттеглих. Омръзна ми от неговите игрички, с които ме оплиташе в мрежите си. Низките му номерца ми дойдоха до гуша. На всичкото отгоре рискувах Адриан.

Не ми се говори вече за Хари. Ще кажете защо не споменавам една моя приятелка, нали? Ами просто такава нямам. Нямам най – добра приятелка. Въобразявах си, че имам, но всички те ме предадоха и то доста изкусно. Дори и последната ми надежда най – накрая да си намеря момиче, което ще ми е като сестра – тя просто се оказа поредната предателка, която беше до мен, когато имаше проблеми или след 100 мои съобщения, в които ѝ разказвах колко ми е зле. Нямах си никого освен Адриан. Но той нямаше как да играе ролята и на най – добрата ми приятелка. Всяко момиче има нужда от приятелка, на която може да довери по – специфични неща. Аз или нямах нужда от такава приятелка, или аз не бях такава приятелка. Винаги съм давала всичко за приятелите си – нали знаете, човек дава това, което иска да получи. И никога не получавах това, което исках. Може би след дълги изстрадали отчаяни опити за приятелство най – накрая животът щеше да се смили над мен и да направи нещо като с Адриан – да ми го даде неочаквано. И с това свикнах. Хората са неблагодарни. Дори семейството и онези, дето ги наричаме „приятели”. Всеки имаше някакви тъпи очаквания към мен, но аз предпочетох да живея сама и да бъда себе си, а не да търся хората, когато имам проблеми. Трудно е да си неразбран, но още по – трудно е да търсиш разбирателство в тези, които не искат да те разберат. Затова просто си казвам всичко – аз нямам какво да губя освен Адриан. Само той ми доказа, че може да ми бъде всичко и най-вече верен! Благодаря ти, Господи, че ме научи да бъда силна и да се изнервям – търпението е за глупаците!