Днес както обикновенно си стоях в час по английски и си мислех за моето момче както в повечето случай, гледах часовника пред 1 минута и се надявах постоянно да отвори врата и да извика името ми.. :3 Но както винаги нищо не се случи. Тои е едно прекрасно момче, което аз много харесвам като прияте, брат, гадже и всичко останало.. Искам само да го гушкам и никога да не го пусна. Колко е хубаво чувството да се събуждаш с мисълта, че ще се срешнеш с някой и когато знаеш, че няма да го видиш правиш всичко без желание.. Когато вечер заспивам мисълта ми отново е при него и не мога, просто не мога да се оттърва от мисълта за него...и нещо в мен не ми дава да го направя..
Коментари