Блог

Винаги е имало и ще има борба между сърцето и разума, защото повечето пъти това, което е избрало сърцето, не е това което мисли за правилно разума. Сърцето често действа безразсъдно, защото търсейки да постигне своето, е готово да направи всичко, дори да изгуби себе си. То често пъти обича сляпо. Не вижда лошите страни и неща, недостатъците и е готово да страда, но да опита, дори само за един кратък момент, една капка от това, за което жадува. Готово е да плати огромна цена и в замяна да получи нещо, привидно за другите -малко, но за него по - ценно от всичко. И точно тези саможертви го правят неразумно в действията си. То се раздава напълно за това, което обича, а в замяна често пъти не получава нищо или пък ако получи, то ще е несравнимо по - малко от това, което е нужно да получи, за да навакса раздаденото. Има и други случаи, разбира се, в които това за което се бори, му отвръща със същата обич и всеотдайност. Точно заради тези случаи сърцата на всички, които жадуват да бъдат обичани ( а вярвам, че всеки човек малко или много иска да бъде обичан), се борят така усърдно да намерят Човека (с главно Ч). Но някой знае ли шанса за осъществяването на този отклик какъв е ? 

Безразсъдния път на сърцето е осеян с безброй дупки и несгоди, но то не само, че не ги вижда, а тича.. Прави скок след скок в тъмното, а погледът му е само в целта- без да поглежда в краката си, без да обръща внимание на раните, причинени от паданията му по пътя, по който е поело, причинени от неравенствата по него. Но то гледа само целта, изоставило всичко наоколо, всичко останало. А каква е целта, някой ще попита. Това е щастието. Онзи трепет, който не би могъл да се опише с думи, защото думите са ограничени, а чувствата не могат да се изразяват с тях. Те се усещат. 

А накрая ? Сърцето, дало всичко, което има, забравило себе си, каква е гаранцията, че дори и  да стигне целта си, ще може да и се наслади? Какво му е останало? Жертвало е всичко, забравило е себе си и чак сега се поглежда и вижда че цялото е наранено, но също така и празно. Тогава чак може да осъзнае, да погледне трезво на нещата, и да види колко глупаво и безразсъдно е постъпило. да осъзнае че не всичко което то иска е правилно и е за него, но поради упорството и слепотата си, хвърляйки всичко което има, цялата си енергия върху черновата.. оставяйки без нищо.. когато дойде беловата, питам аз, какво ще е останало от него, какво ще може да даде ? Ще може ли да се изправи или най - лошото.. Гледайки към една затворена врата и втренчвайки се в нея.. Пропускайки да види отворената пред него, към която то е обърнало груб.. Ще може ли да види Правилния, Правилната ? 

Една кауза си заслужава, ако не те кара да се бориш сам, да губиш себе си, да се променяш.

А разумът винаги го е знаел ! Той винаги се опитва да ни предпази, но какъв е смисъла, ако сърцето няма уши да чуе и очи да види как той винаги крещи и се опитва да те вразуми и да не те остави да паднеш ! Но сърцето ни повечето пъти не слуша напливите на разума - бори се срещу него. То си знае своето и го иска с цялото си същество, ще плати всяка цена, а понякога дори невъзможната, за да открие и последния ключ към истинското щастие за него.

НО разума не винаги трябва да бъде слушан, защото макар повечето пъти - прав, той е ограничен от логиката, стъпил здраво на земята и мислещ за последствията. Той не позволява компромиси относно самоуважението на човека и ценностите му. Но не осъзнава, че за да обичаш и да си щастлив не винаги е нужна логика. Може бие  нужно да мечтаеш, да послушаш сърцето, което е свободно в мечтите си и да вярваш. А любовта е нелогична. Тя просто се случва. Тя е ЛЮБОВ !