Социалната мрежа на България
Блог
|
|
Колко боли в онези моменти .. когато отвориш очите си и осъзнаеш, че ти не принадлежиш на този свят, че те не те разбират, че просто не се вписваш. Всяка твоя дума е грешна, нали? Всяко твое действие е грешно.. знам. Колко боли, когто осъзнаеш, че единствените хора, които наистина те обичат и им пука за теб, живеят в дома ти, в твоята крепост, която е единственото място, на което можеш да бъдеш себе си. Единственото място, където те обичат, когато си себе си. А навън не е така, нали? Там си слагаш маска, за да бъдеш обичана- гримираш се, правиш си прически, смееш се на шегите им, кимаш одобрително на думите им, подкрепяш действията им. Но под тази маска си ТИ! Точно тази, истинска "ТИ", която не би говорила по този начин, която не би направила това, което те правят ... Но за да те харесват, САМО за да те харесват, си слагаш тази маска. Разбирам те, мила, но е време да намериш щастието си някъде другаде, с други хора, пред които не се налага да се правиш на някой, който не си!
***
Естествено, че бях наранена. Бях съсипана. Разрушена на съставни частици. Беше въпрос на характер. Беше въпрос на добри и верни приятели, които слушаха за драмата ми отново и отново, чиито рамене бяха пропити със сълзите ми и чиито сърца се късаха заедно с моето при всеки спомен за случилото се. Кошмарът на това да си вярвал, да си се надявал, да ти е обещано, но вместо да ти се даде, да ти бъде отнето всичко останало. Една година по - късно ми е пределно ясно защо преживях всичко, с което животът ме накара да се справя. За да разбера колко силна всъщност мога да бъда. За да имам възможността да преосмисля и преоценя качествата и недостатъците, които притежавам.Точно преди една година си пожелах някой специален, който да открадне сърцето ми. Днес сама му го давам. С чиста съвест и цялото!
Търсене по таг
|
|
