|
Сънувах сън, в който търсех светлина.Угаснало бе слънцето - непрогледна тъмнина.Звездите гаснеха, една подир друга и в недрата небесни зрееха тревога, разруха .
Хаос настъпи и в душите човешки.Търсеха изход от живота мъртвешки,ала покварата бе тяхна приятелка стараи доволно, боса, тя пристъпи към олтара.
Крясък. Плясък. Безпомощни ръце.Безброй очи - тъмно небе.Суетата готви се за клада,за своите предатели -без никаква пощада.
От някъде задуха вяра - мираж нетраен.И блесна пламък - истински, омаен. Светлина...
peony-lagoon.blogspot.coml
Все си мислех, че теб не бих могла да разплача, както съм карала други да леят сълзи по мен, но явно съм била в грешка. И това се случи. Видях блясъка на болката, която ти коствам, отразен в кафявите ти очи. И ме заболя... Защото, който и мъж да съм искала да нараня, правила съм го, но никога не съм целяла да раня единствения мъж, който ме е карал да се чувствам наистина желана и сигурна. Какво ти сторих? Нима болката от живота, споделян с една като мен, започва да ти тежи твърде много? Така е, няма как да си с човек като мен и да го пуснеш в душата си, без да позволиш на мрака, който го обгръща, да влезе заедно с него. И колкото и да се опитваше да ме поправиш, макар и за мое добро, това никога няма да съумееш да сториш, защото аз съм си аз. Мракът е пропит в мен и дори да ме правиш щастлива, да ми подаваш целия свят на сребърен поднос и да ме караш да те обичам все повече с всеки изминал ден, дори това няма да го прогони от душата ми.
Връзката ни те ранява. Ранява те фактът, че ти даваш, а аз взимам, попивам всичко като една гъба, жадна не за вода, а за внимание и обич. И оставаш празен, малко по малко, защото взимаш от мен много по-малко в сравнение с това, което си ми дал. И това не е честно, разбирам го. Но съм егоист и ти го знаеш. Не мога просто да те пусна, не мога да си представя какво бих правила без теб. Не и сега, не и в този момент. Така че прости ми, любов, но сама няма да те отхвърля. Когато ти решиш, върви си, няма да посмея и да те спра, защото изборът ще бъде само твой, а аз ще гледам мълчаливо как ми обръщаш гръб, успокоявайки се с мисълта, че щом ме напускаш, това решение ще те направи по-щастлив от преди.
Каква ирония само, аз- безстрашната, все пак се страхувам от това да остана без теб...
|