Блог

Идва един момент и ти чука на вратата.

Отваряш я, а той ти казва - потърси я,

ще я намериш!

Започваш да се луташ из улиците 

на квартала в търсене на нея, 

на истината, а не на хазартната игра.

След известно време обикаляне

в своя доста добре познат район,

мислиш си, че си я открил,

минават секунди, минути, часове,

дни, седмици, години...моменти,случки... 

Изведнъж всичко се срива,

превръща се от една голяма любов в пепел.

И разбираш, че отново си се заблудил,

отново си бил вкаран в проклетия хазарт

от който не можеш да се измъкнеш...

Отново идва същия момент,

започваш да бягаш след нея,

като си мислиш, че отново е истинската.

След толкова мъчение, тя става твоя, 

а дали краят няма да е за пореден път поука..?

Меди Сали

Ето, че вече беше ден. Слънчевите лъчи надникнаха през прозореца и се заиграха с клепачите ми. Бягаха по лицето ми стремейки се да ме върнат в реалността. Притворих очи и осъзнах, че утрото е настъпило, сърцето ми отново се разби. Погледнах към часовника и се заслушах, сякаш стрелките се гонеха и ми напомняха, че ми остават няколко часа... тик-так, тик-так... няколко часа до полета му... тик-так, тик-так... няколко часа и щеше да бъде неин, щях да го загубя безвъзвратно. Мисълта ме накара да подскоча. Ами, ако все още нещата могат да се поправят?! Набързо се облякох и затичах към летището. Трябваше да му кажа, че го обичам, че не искам да живея без него, че не минахме през всичко това, за да се откажем! Някъде там, докато тичах борейки се до последно осъзнах, че това не е филм. Животът ни не беше написан сценарий... Ами, ако въпреки всичко се качи на самолета? Няма ли да боли повече? Може би там ще е по-щастлив, може би тя го обича повече, може би така трябва... Изтрих сълзите си и закрачих към вкъщи...

".. Защото днес това, което най-много искам, е да знам, че си щастлив, когато си без мен, и още по-щастлив, когато сме заедно. ''
Хорхе Букай

Събуждаш се. Отново е сутрин. Денят ти ще бъде хубав или поне така си мислиш. Иска ти се това утро да бъде по-различно. Имаш нужда да се почувстваш важен и зачим поне веднъж в живота си, за нещо...или някой. Познато ли ти е, чувството да обичаш някого толкова много и когато този човек си тръгне от живота ти, сякаш света става малка, празна стая, без врати и прозорци? Не те интересува какво ще стане с теб от тук, насетне. Единственото нещо, което знаеш със сигурност е, че нищо, никога вече няма да бъде същото. Колкото и да опитваш, нищо няма да замени онзи, толкова специален за теб, човек. Просто лягаш и се събуждаш с една и съща мисъл, една шепа надежда и изгубено по пътя на мечтите, сърце.

Не знам как да започна и какво трябва да кажа... Цял живот някакви хора идваха в живота ми ненадейно и си отиваха още по-неочаквано с парченца от сърцето, мечтите и надеждата ми.

Опустошиха всичко...

Истината е, че колкото и да се стараех те не ме виждаха... не ме разбираха, не поискаха да се борят за мен... Говореха ми това , което исках да чуя, обещаваха ми неща, които не спазваха...

А аз винаги глупаво ги защитавах дори пред себе си, когато ме раняваха, разочароваха и предаваха... Грижех се за всички останали и в цялата бъркотия съвсем забравих за себе си, за моето щастие, докато в един момент се оказах друг човек. Някой покрай когото време бавно и незабелязано отминаваше, вече нямаше усмивки, нямаше какво да ме зарадва. И макар да бях заобиколена от хора, бях сама... вълк единак. На моменти ми тежеше, в други си казвах, че може би така е по-добре. По-добре е да си сам, отколкото с грешния човек.  Залъгвах се, налагах си да не мисля...Казвах си, че трябва да издържа, че е по-добре да побеснея, отколкото да страдам... Но имаше някои нощи, които едвам изтърпявах, когато мислите и спомените нахълтваха непоканени. Изморена съм от всичко, безсилна... Не ме обичаха. Обичаха само представата за мен, утехата, която ще им дам. Не искаха да ме имат, искаха само да ме търсят. И с всеки нов мъж, получавах нови имена... сравняваха ме с други големи любови и все нещо ми липсваше, за да бъда тях.  Загубих вяра в любовта... Да, може би я има, но не и за мен... Виждах как други влюбени се държат за ръка, как се гледат, как се търсят устните им, представях си какво ли си говорят ... И се питах защо съм наказана така... какво толкова сторих, какво не направих и не казах, къде бъркам... Отговора на всичките ми въпроси ми беше вече ясен – Просто не съм ТЯ... Не мога да съм специална, твоето момиче, онова от което се нуждаеш...

На сила трябва да се усмихвам, да се преструвам, че държа всичко под контрол, може да успея да ги убедя, а после и себе си... Питам се до кога ще издържа да плача скришно късно през нощта, да се страхувам и да няма на кой да споделя през какво минавам...  Коя съм ? От какво се нуждая, за да се спася... И когато съм на крачка да се изгубя съвсем в тъмнината идваш ти!

Ти си чудото от което се нуждая... За което се молих, толкова дълго време... но няма да е чудо ако и ти също не ме познаеш... Ето ме, тук съм за теб, за да ме обичаш, за да ме пожелаеш...  не ме сравнявай с други... Научи се да четеш в очите ми и погледни колко много значиш за мен.

 

 

Само ако знаеше как всяка нощ преди да заспя поглеждам някоя наша снимка, колко щастливи изглеждаме... поглеждам я, но само за секунда, не смея дори и за миг да си помисля колко много ми липсваш... за всичко, което сме изживели. Само ако знаеше как цял ден съм тръпнела в очакването да те видя, дори само за малко, дори само за да помълчим седнали един до друг. Ако знаеше, че все още имам глупавия навик като видя падаща звезда, да си пожелавам да съм отново твоя.. че в усмивката ти има нещо вълшебно, което ме  завладява изцяло... Само ако знаеше, че когато ме целуваш си отварям очите, защото искам да те гледам, колко си красив... Само ако знаеше как съм стояла по цяла нощ будна, как съм писала смс-и до теб и съм ги триела... Колко много сълзи съм скрила в нощта, за да не те разочаровам, за да не те нараня, за да не ме видиш слаба... Само ако знаеше, че пазя всяка една мила дума която си ми казал в сърцето си, а там не допускам никой освен теб...Само ако знаеше колко пъти опитвах, борех се за теб, унижих се до последно... но ти не видя това, никога не ме допусна и това ме изморяваше все повече и повече... Само ако беше опитал щях да намеря сили да се боря, да се боря и за двама ни. Само ако знаеше колко пъти се питах къде сгреших, какво не направих...защо не успях да бъда специална за теб, измъчвах се, намразих себе си за това, че не бях достатъчно добра. И знаеш ли от кое боли най-много... ти виждаше, че страдам, но не ме спря... остави ме да се влюбя в теб, да те имам, за да ми кажеш после, че обичаш друга... А тя с какво е по-добра, с какво те заслужи... не знам. Но ако тя е това което искаш, това което те прави щастлив, то аз не съм ти нужна. Помни, че винаги ще има място за теб в сърцето ми. Пази се. Обичам те.

Скъпи Том, 

мина се година откакто всичко свърши. Все още си спомням първата ни целувка, първия допир на телата ни, спомням си как преди година хващаше ръката ми и казваше, че съм твоето момиче. А ти помниш ли? Помниш ли нашата песен? Нашето място? Първата ни целувка на онази пейка? Е дори и да не помниш аз никога няма да забравя, няма да забравя онова чувство в корема когато си близо до мен. Спомням си как ме гледаше в очите и ми казваше, че съм най-красивото момиче на света. Никой не може да запълни онова мъничко местенце в сърцето ми което запълваше ти. Липсва ми всичко това което имах преди година. Ти как си мили? Как върви при теб? Искам да ти се обадя, да чуя гласа ти, но не мога. Дори не ми достига смелост да ти изпратя и писмото. Не знаеш какво преживях, нямаш си и идея какво ми е без теб. Не знаеш колко ме нарани.. но знаеш ли? Пожелавам ти един ден да имаш дъщеря и да постъпят с нея, както ти направи с мен. Захвърли ме като един боклук. Бях съсипана, чувствах се празна. Имах чувството, че нямам нищо. Мразех се затова, че те обичах. Дни наред плачех, не излизах, бях се затворила в стаята си все едно бях мъртва. Беше ужасно. Но ето ме! По-силна от всякога, познаваща вече омразата. Все още има дълбока рана, но зараства. Радвам се, че те опознах. Ти ми показа какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Благодаря ти!
P.S.Обичам те!

Aз съм онази.... Другата.
Тази, която ще се взира в очите ти винаги с възхищение. Тази, пред която можеш да си свободен в своите планове, дори и да ме раняват, в своите мечти, дори и да не са като моите, в своят път, дори да е толкова далече от моят. Аз съм тази, която ще те приюти и скрие в себе си тогава, когато имаш нужда да избягаш от всичко и всички. Света бих обърнала, за да бъда до тебе, като спътница, на което рамо да можеш да се опреш и никога нищо лошо да не сетиш... Защото това... това, любов на дните ми, се нарича отдаденост от обич. С тази точно и никоя друга обич, аз те обичам и за теб съм като никоя друга, само, защото така искам. Измежду хиляди, различна, аз съм Другата...която ще ти подари света...