|
Само ако знаеше
как всяка нощ преди да заспя поглеждам някоя наша снимка, колко щастливи
изглеждаме... поглеждам я, но само за секунда, не смея дори и за миг да си
помисля колко много ми липсваш... за всичко, което сме изживели. Само ако
знаеше как цял ден съм тръпнела в очакването да те видя, дори само за малко,
дори само за да помълчим седнали един до друг. Ако знаеше, че все още имам
глупавия навик като видя падаща звезда, да си пожелавам да съм отново твоя.. че
в усмивката ти има нещо вълшебно, което ме завладява изцяло... Само ако знаеше, че когато
ме целуваш си отварям очите, защото искам да те гледам, колко си красив... Само
ако знаеше как съм стояла по цяла нощ будна, как съм писала смс-и до теб и съм
ги триела... Колко много сълзи съм скрила в нощта, за да не те разочаровам, за
да не те нараня, за да не ме видиш слаба... Само ако знаеше, че пазя всяка една
мила дума която си ми казал в сърцето си, а там не допускам никой освен теб...Само
ако знаеше колко пъти опитвах, борех се за теб, унижих се до последно... но ти не
видя това, никога не ме допусна и това ме изморяваше все повече и повече...
Само ако беше опитал щях да намеря сили да се боря, да се боря и за двама ни.
Само ако знаеше колко пъти се питах къде сгреших, какво не направих...защо не
успях да бъда специална за теб, измъчвах се, намразих себе си за това, че не
бях достатъчно добра. И знаеш ли от кое боли най-много... ти виждаше, че
страдам, но не ме спря... остави ме да се влюбя в теб, да те имам, за да ми
кажеш после, че обичаш друга... А тя с какво е по-добра, с какво те заслужи...
не знам. Но ако тя е това което искаш, това което те прави щастлив, то аз не
съм ти нужна. Помни, че винаги ще има място за теб в сърцето ми. Пази се.
Обичам те.
Пиша и изтривам.. Задрасквам и отново....Отново се намирам там, от където започнах. Все още съм изплашена от това, че чувствата ми не бяха достатъчни за теб, за мен, за двама ни. Изплашена съм, че сърцето ми не успя да ти даде всичко. То беше прекалено крехко и след всеки удар, който му причиняваше то продължи да те обича - макар и на парчета. Спомените, които ми остави са извор на болка, дълбока бездна на безутешна мъка и един остров на примирие и надежда. Знаеш ли, да бъда щастлива се оказа много по трудна задача.., много по трудна от тази да търся разбитата си на части душа разпръсната в пясъците копнежа - тази пустиня, това изоставено място, чийто герои остават все още без име..
Често ми казваше, никога да не търся любовта в днешния ден, защото тя остава заключена между стените на вчерашната утрин. Тогава не намирах смисъл, но сега намирам. Любовта ти никога не е съществувала. За теб тя е била нещо примитивно...Докато аз, аз живеех за всеки лъч надежда, който се прокрадваше от фалшивата ти усмивка.
Вечер след вечер възглавницата ми беше пропита от сълзи, размазана спирала, разлети обещания и фалшиви намерения. Но знаеш ли, всъщност свикнах без теб. Някак си се научих да живея без теб.
Не си мисли, че те мразя. Напротив благодарна съм ти, че ме научи, че една истинска любов никога не би причинила болка. Тя боли единствено, когато я няма. Надявам се един ден да се научиш да обичаш, като буря, като сърна, като сърце.
|