Социалната мрежа на България
Блог
|
|
"Убедила съм се, че когато веднъж свържеш аромат със спомен, той остава в теб завинаги!"- Блейк Лайвли
Аромати... Намирам се в стая, празна стая. Четири голи сиви стени ме заобикалят, но противно на всякакви очаквания знам, че не съм сама. Долавям аромат. Силен мъжки парфюм. Оглеждам се, но си оставам сама. По дяволите, знам, че си там! Но кой си ти? Толкова познат и толкова далечен. Странно неузнаваем аромат на мистериозен мъж. Мой мъж. Любовник... Спомням си. Картината започва да изкристализира в съзнанието ми, но образът все още е замъглен. Познавам те. Познавам върховете на пръстите ти, спускащи се по всеки милиметър от кожата ми, устните ти, впити в моите, оформящи страстна пареща целувка, и очите също. Виждам ги, кафявите ти очи- най-топлото нещо на този свят. Вдишвам аромата ти. И него познавам. Бих те разпознала по него навсякъде дори и след сто години. Как можех да не се досетя по-рано! Ето, споменът се прояснява, както и образът ти. Лицето, ръцете, очите и устните, косата. Виждам те. Знам кой си. Наричам те Любов!
Осъзнаваш и че любовта не е само да срещнеш някой,Тя е нещо повече и може би се досещаш .. нали ? Любовта е когато знаеш, че и да направиш грешка има на кой да опреш , когато загубиш нещо ценно в живота , да има някой който ще ти помогне да продължиш без него .
И си спомняш ,за детството си потънал в щастливи мисли каращи те да се усмихнеш , разбираш че въпреки трудностите си имал и ще имаш това което искаш, дори без да го осъзнаваш . ... още
Пиша и изтривам.. Задрасквам и отново....Отново се намирам там, от където започнах. Все още съм изплашена от това, че чувствата ми не бяха достатъчни за теб, за мен, за двама ни. Изплашена съм, че сърцето ми не успя да ти даде всичко. То беше прекалено крехко и след всеки удар, който му причиняваше то продължи да те обича - макар и на парчета. Спомените, които ми остави са извор на болка, дълбока бездна на безутешна мъка и един остров на примирие и надежда. Знаеш ли, да бъда щастлива се оказа много по трудна задача.., много по трудна от тази да търся разбитата си на части душа разпръсната в пясъците копнежа - тази пустиня, това изоставено място, чийто герои остават все още без име..
Често ми казваше, никога да не търся любовта в днешния ден, защото тя остава заключена между стените на вчерашната утрин. Тогава не намирах смисъл, но сега намирам. Любовта ти никога не е съществувала. За теб тя е била нещо примитивно...Докато аз, аз живеех за всеки лъч надежда, който се прокрадваше от фалшивата ти усмивка.
Вечер след вечер възглавницата ми беше пропита от сълзи, размазана спирала, разлети обещания и фалшиви намерения. Но знаеш ли, всъщност свикнах без теб. Някак си се научих да живея без теб.
Не си мисли, че те мразя. Напротив благодарна съм ти, че ме научи, че една истинска любов никога не би причинила болка. Тя боли единствено, когато я няма. Надявам се един ден да се научиш да обичаш, като буря, като сърна, като сърце.
Търсене по таг
|
|
