Скъпи, помниш ли как ми обеща да гледаме заедно изгрева на слънцето? Да, онези оранжево-жълти, първи лъчи, след които започва нов ден. Усмихваш се под слънчевите лъчи и очите ти грейват, когато знаеш, че човекът, без когото не можеш е до теб. Така си представих нещата аз, така исках да бъдат. Да стоим двамата на плажа и да наблюдаваме зараждането на новото, неизживяното. Да се гоним боси по пясъка, да се радваме на вълните в буйното море. Две толкова противоречиви неща - пясък и вода, също като нас...преплитат се и се превръщат в една цяла, завършена картина. Но уви, обещанието ти отново остана неизпълнено, отново предаде една част от мен и сърцето ми, което тайно копнееше, всичко това да се превърне в реалност някой ден. Недей, не се опитвай да поправиш стореното, счупена чаша можеш да поправиш, счупено сърце - не!
