Блог

Всеки говори за любов, но никой не споменава за онази голямата ЛЮБОВ и не само изписана с големи букви. Любовта, която започва с приятелство и се превръща в любов. Любовта, която се държи до гроб. Любов не е само първото, второто, третото..... гадже, любовта е към всичко, към родното, към изкуството, към животните, към коли и всичко, което ти дойде на ум. Истинката любов е онази, която може да започне съвсен несериозно в седми клас и да държи до края на живота.

Цял живот бях неговата най-добра приятелка и още съм.. Но има нещо, което крия от него.. А именно това са моите дълбоко скрити чувства.. Да читателю, влюбена съм в него от както се помня.. Беше любов от пръв поглед.. Въпреки че се държи с мен много добре, не знам дали и той изпитва същите чувства..
В училище постоянно сме заедно.. Даже и след училище..  Объркана съм читателю.. Може ли да се получи нещо между нас или? Труден въпрос! Въпрос, който няма отговор..! Оф обичам го толкова много.. И ако той не изпитва нищо към мен..? Не искам да го загубя и като приятел.. Той е най-ценния човек в живота ми.. единствения човек, на когото разчитам най-много..
 Обичам го читателю.. обичам го, но не знам дали ще си струва да опитам.. Страх ме е.. Мисълта, че няма да го има в живота ми ме убива.. И май най-добре е да не рискувам, да остана най-добрата му приятелка и да крия чувствата си.. Поне така мога да остана с него.. докато той има нужда от мен..

Замислял ли си се някога дали, ако един човек не познава цялата ти същност, а само част от нея, може наистина да те обича? Според мен това е абсолютно възможно. Ще ме попиташ защо мисля така. Много е просто, драги читателю. Ако позволиш на някой да те опознае отчасти и той се влюби в представата за теб, която си изградил в ума му, това пак е любов, при това истинска. Ако някой познава само половината от теб не защото сте се запознали преди седмица или две, а по-скоро, защото ти си му позволил да опознае само едно парченце от душата ти, което не се стараеш да прикриеш, този човек въпреки всичко може да те обича. Вярно е, той не обича цялата ти същност, както повелява законът за любовта, но обича това, което смята, че е тя, обича всяка част от характера и темперамента ти, които си му показал. 
Закон за любовта... Как можах да напиша подобна глупост. Самата аз знам, че любовта се противопоставя на всякакви логически закони. Как може да има закон за нещо, което не подлежи за узаконяване?! Както и да е, направих леко отклонение от темата.
Обяснявах как някой може да обича само част от теб, мислейки, че това си ти. И как няма да го мисли, като това е всичко, което си му показал. Вярата в един твой въображаем образ може да поддържа жива тръпката в гърдите на човека отсреща. Ти създаваш човек изграден от половин личност, но този факт го знаеш само самият ти. Човекът отсреща знае само че те обича. За него нищо не би променило това, защото те познава "достатъчно", за да знае, че ти си онова, което е търсел толкова дълго. И все пак това е истинска любов. 
Може да звучи странно, но все пак ти си това, което показваш пред останалите. Ти си човека, като който се представяш пред другите. Не оставай с грешно впечатление, драги читателю. Не говоря за лицемерие или лъжовност. По-скоро говоря за тъмната страна, която избягваме да демонстрираме пред 90% от обкръжението си, за онази част от нас, която не показваме, за да не ни приемат за слаби, онова парченце от душата си, което не разголваме, за да не ни наранят. За това говоря. А когато не запознаем другите с нея, все едно не сме ги запознали с половината от същността си. Все едно им подаряваме книга с 10 откъснати листа. Но въпреки че те не могат да видят част от историята, пак могат да я харесат, да я обикнат дори. Така че смея да твърдя, че такава любов може да има и тя е истинска сама по себе си, при това го твърдя, защото съм я срещала. 
Да, драги читателю, той ме обича. Обича това, което съм му показвала. Обича това, което сам познава, вярвайки, че това съм самата аз, без да подозира, че не е виждал и половината от мен. Той обича този мой образ, който сам е сътворил в главата си. Обича ме такава, каквато мисли, че съм... Но все пак ме обича, надявайки се да откликна на чувствата му. Той ме познава като жизнерадостно дете, малка жена, усмихната, понякога леко ядосана, но не знае, че имам много по-различна и тъмна същност. Не подозира как мога да стъпча някого като малка хлебарка под крака си на "жизнерадостно момиченце". Може би това, че не познава тази ми половина, го кара да ме обича. Не знам. Не искам и да разбирам, защото аз определено не заслужавам вниманието му просто защото всяка частица от мен, независимо дали е от частта, която познава или не, всъщност обича друг.

Защо,кажи ми защо? 
Трябва ли да има ревност на света?Трябва ли хората да се съмняват в теб?
Толкова е трудно, да имаш човек до себе си,който се съмнява в теб и твоите действия! Но всъщност, той не е сигурен в себе си! Не е сигурен че е напълно достоен,за теб!
Защо трябва да те връща назад в миналото ти? Та това е било преди години! Предполагам всеки човек съумява през всички години да се промени и то доста! Да стане по зрял,да мисли като голям човек, но не при всички се получава..
Трябва ли всеки ден да ти натякват, минало,минало, МИНАЛО! Опитваш се да гледаш само бъдещето,бъдещето си с дадения човек, но уви.. той те връща назад и не ти дава да продължиш! Ревнува те защото си мисли, че би го оставила заради друг,а ти отвътре се изяждаш от яд,защото се познаваш! Ядосваш се,че се съмняват и ти говорят всеки ден така! Това е вид обида,според мен! Обичам го толкова много,че всичко бих дала за него! Не ми е писнало,но просто се уморих от неговото недоверие. Тъжна съм, и не съм предишната аз....
Не искам аз да правя повечето компромиси във връзката, той е момчето,той трябва да ги прави! Той трябва гърба да ми пази,да ме обича,да се грижи за мен, да ходи след мен и да не ме оставя..... 
Защо когато винаги си помислиш '' Йес,най-сетне намерих различния'', той всякъш чува тази твоя мисъл и бърза да ти покаже,че не е така! Единия ден се държи ок,на другия ден е просто пълен фалш! Обича ме и това личи от километри,но боли......

Как започна всичко...

Стоях си сама вкъщи, а вече минаваше полунощ. Ровех се безцелно из Интернет и незнайно защо реших да погледна профила му. Поредната снимка с неговото момиче. Не, не изпитах нищо, сякаш гледах най – обикновена снимка на двама непознати. Фалшивата усмивка, с която тя винаги позираше, сигурно му беше любимата. Странно ... би трябвало да са щастливи – спомням си колко ме заболя, когато научих, че я обича... Аз съм щастлива сега без него! JНе се показвам с ненужни пози, а винаги съм себе си. Обичам Адриан и мразя Хари. Продължавах да се взирам в снимката. Красива е, не отричам, но аз откривам прилики със себе си – външността ѝ подсказваше за мен. Рамина знаеше за мен. Убедена съм! Засичали сме се по градските улици и винаги ме гледаше с подправена гордост, необяснимо високомерие и може би дори омраза. Умея да разчитам помислите на хора, които забиват очите си в мен сякаш са ножове с огромни остриета. Не ме боли, всъщност не усещам, че ме пронизват. Не е ли странно? Споменът за мен е жив и я плаши, а сигурно и дразни. А уж нямаше нищо между нас ... JМисля, че разкрих и още нещо. Един от най – добрите му приятели като че ли има чувства към нея. Имаше!* Няколко дни, след като открих любовта на живота си, му писах (на приятеля). Последната глупост, която направих и оттогава се превъзпитах. Така я защитаваше сякаш е от стъкло, е, разбира се, защити жалкото си приятелче, което все още не беше осъзнало кого е дръзнал да нарани.

И така ... Не криех историята си, признавам, но знаех, че нищо на тоя свят не е случайно. Възпитана съм да вярвам в Бог, въпреки че разбиранията ми за Него се различаваха от тези на семейството ми. И все пак вярвам. Традициите ни са тясно свързани с християнските. Ходенето на църква не е всека неделя, но там осъзнавам вярата си. Преди се самосъжалявах за неприятностите, които ми се случваха, оплаквах жестоката си съдба и жалкото си съществуване без да се замисля, че имам много повече, отколкото някои хора, и че моите проблеми са нищо пред на другите. Когато съзрях, че съм близо до това, за което се борех, се доверих на Бог. Помолих Го да ме събере с Адриан и го стори толкова бързо! След това станах друг човек. Промениха ми се възгледите за света и спрях да се самосъжалявам. Щастлива съм! Постигнах много. Държанието ми е различно. Отстраних много приятели от живота си. Нямам много приятели, но са ми достатъчни. Знам на кого да разчитам – на себе си. Вярвам на приятеля си, но станах по – студена и недоверчива. Виждам го. Правя грешки, но ги осмислям. Бъдещето си го свързвам с Адриан. Стигала съм не веднъж до моменти, в които съм се колебаела дали да не го загубя. В този живот втори шанс няма. Никъде няма да срещна друг, който да ме обича повече от себе си и ще приеме недостатъците ми така, както той го прави. А аз определено имам доста недостатъци. Никога не съм се харесвала – винаги съм се подценявала и съм изпитвала неудовлетворение от себе си. Тялото ми е хубаво, поне така казват доста хора, но аз го съсипах и в това съм напълно убедена. Адриан ме накара да повярвам в себе си и да се заобичам, поправяйки грешките си. Поех по различен път – по този, за който винаги съм си мечтала. Смела съм в мечтите си и вярвам, че ще ги постигна. Това е силата на истинската споделена любов.

В началото мечтаех да стана адвокат, минах през хирург, после през журналист и най – накрая се двоумях между учител и психолог. Избрах психолог.

Имам време да поработя върху изкачването си по стълбицата, но първо, искам да си отмъстя. Не искам живота да ме раздели с Хари. Искам да ме вижда навсякъде, докато не осъзнае грешката си и не ми падне на колене, за да ме помоли за милост. Ще се сблъска с безпощадно момиче, което умело балансира между щастливата си любов и брутално отмъщение. Ще срина света му до основи без да пролея нито капчица кръв, нито сълза. Ще мачкам всичко наред и той ще бъде безсилен пред мен. Едва щом остане сам без приятели и аз съм срещу него, ще поиска милостиня. Вярвам, че Господ е с мен! Животът не обича слабите, които се примиряват, затова ще покажа на какво съм способна. Обещавам много болка и съжаление, бруталност и жестокост. Невинното момиче и безскрупулната дама една срещу друга в едно лице. Ще играя различни роли, но с едно и също име и лице. Амбър или Ан – момичето, което знае какво иска и се бори за него, защото обича живота и вярва. Слабата Ан вече я няма. Уби я Хари и нейният дух се всели в Амбър. Не, това не е филм, измислица или поредната фантасмагория, това е реалност!

 

Къде си любов? Защо ме остави сама? Нали беше казал, че винаги ще си до мен? Сега какво ще правя без теб? Как ще се боря сама срещу целия свят? Знам.. Ще е много трудно, но трябва да съм силна? Ти би искал да съм силна, нали? Оф бе любов, трябваш ми.. Имам нужда от теб.. Единственото нещо, което искам си ТИ... Искам теб, любов.. искам нас.. Искам да дадеш още един шанс на любовта ни, на нашата неизживяна любов.. Не е трудно, ех поне за мен.. Знаеш ли вчера отново те сънувах? Ти беше прекрасен както винаги, усмихваше се и личеше, че си щастлив.. А после дойде при мен и ме прегърна.. Каза, че повече няма да ме оставиш сама.. Не исках да се събуждам, но... Когато разбрах, че всичко е сън нещо в мен умря.. Не, не е любовта.. Може би надеждата..? Липсваш ми любов.. Липсваш ми ти и старите ни дни.. Липсва ми твоите кафяви очи, които ме гледаха с любов, а не с безразличие, както сега.. Искам те обратно.. Бих направила всичко, но явно за теб аз вече не съществувам.. Ти отдавна си убил НАС..! Как го направи, кажи ми, моля те, защото аз не мога.. Не мога да забравя всичките ни разговори, целувки, прегръдки.. Ох, толкова ми е трудно.. Болката ме убива малко.. по-малко.. Ела и ме спаси, докато не стане твърде късно..

" - Защо пушиш толкова бързо? - попитах.
Тя се усмихна с цяло задоволство и каза:
- Вие пушите, за да се насладите. А аз пуша, за да умра."

- Къде си, Аляска? Джон Грийн

Здравейте.Нова съм тук и в момента наистина няма къде другаде да излея емоциите си така да се каже, затова реших да е тук.И така, преди 1 ден скъсах с приятеля си който е от моя град.Вчера той замина за София за няколко дни, а аз се опитах да оправя нещата и сега трябва да го изчакам да се върне, за да говорим на четири очи.Въпреки всичко той си пише с най-добрата ми приятелка, която се познава с него от доста време.Тя го харесваше, но той избра да е с мен.Мисля си, че сега ми се връща за това, че тръгнах с него, но какво трябваше да направя, исках да съм с него и още искам.От друга страна аз и най-добрата ми приятелка винаги сме били единствените момичета в компанията, но лятото се появи едно момиче което разби всичко.Тя просто дойде и ей така развали всичко.Преди малко осъзнах, че тя ме е заместила и чувството е ужасно.Напоследък се чувствам ужасно, сякаш няма нищо хубаво в живота ми.Знам, че не е така, но когато си тинейджър доста често имаш това чувство.

Оборудване за подстанция на Електроенергийния системен оператор (ЕСО ЕАД) беше превозено с единствената в България и на Балканите вагон-лодка. Тя е собственост на българското предприятие Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ ЕАД).

За да се осъществи транспортът с вагон-лодката временно беше преместена жп линията по главния жп път София-Бургас в участъка на влизане в подстанция Столник. Транспортът беше включен в националното разписание за движение на жп средствата като самостоятелен влак и се спазваха редица мерки за безопасност.

Транспортното средство за превоз на изключително тежки извънгабаритни товари по железопътни релси превози 2 системни автотрансформаторни фази 1 с общо тегло 200 тона. Съоръженията бяха натоварени от подстанция „Мизия”, Плевенско, и доставени в подстанция „Столник” в община Елин Пелин, собственост на ЕСО. Разтоварването и монтажа на тежките съоръженията беше извършен от опитен екип без кранова техника, по тъй наречения „такелажен път” (система от макари, ролки и стоманени въжета, с изграждане на временни скари и хидравлични крикове).

Превозването на тежки извънгабаритни товари по жп е в пъти по-евтино и по-екологично от автомобилния превоз с влекачи и ремаркета. Понякога дори по пътната инфраструктура е невъзможно да се превозват свръхтежки товари, особено когато маршрутът включва преминаване през мостове. За сравнение някои мостове издържат маса до 20 тона, докато вагон-лодката може да прекара товар до 250 тона по железопътните линии.

Вагон-лодката, произведена в Германия, може да транспортира всякакви товари с размери до 10 метра дължина, 3,4 метра ширина, 4.2 метра височина и тегло до 250 тона.

ЦЕРБ е най-голямото българско предприятие за диагностика, поддръжка и ремонт на енергийно оборудване. Транспортното звено на компанията е лицензиран превозвач на тежки и извънгабаритни товари в страната.

Идва един момент и ти чука на вратата. Отваряш я, а той ти казва - потърси я, ще я намериш! Започваш да се луташ из улиците на квартала в търсене на нея, на истината, а не на хазартната игра. След известно време обикаляне в своя доста добре познат район, мислиш си, че си я открил, минават секунди, минути, часове, дни, седмици, години...моменти,случки... Изведнъж всичко се срива, превръща се от една голяма любов в пепел. И разбираш, че отново си се заблудил, отново си бил вкаран в проклетия хазарт от който не можеш да се измъкнеш... Отново идва същия момент, започваш да бягаш след нея, като си мислиш, че отново е истинската. След толкова мъчение, тя става твоя, а дали краят няма да е за пореден път поука..?
                                                                                 
                                                                (От един приятел на име - Медхад Сали)