Блог

Дали със мен ще бъдеш или със друга, 
въобще не знам,и не ме интересува. 
Дали във снимките ще виждаш още мене, 
дали ще тъжиш за отминалото време.. 
Дали ще плачеш или ще се смееш, 
не искам нищо, да обичаш не умееш! 
Щом веднъж си тръгнал ми направи услуга 
и разбери, че някой неща не се купуват. 
Дали ще ме разкъсаш или ще ме целуваш, 
не ме докосвай, просто ела и се сбогувай. 
В животът ми за тебе място вече няма, 
виж как от раната само белега остана.. 
И ако има друга, моля те, пази я, 
когато плаче я гушни и разбери я.. 
Не повтаряй с друга старите си грешки, 
и запомни, че сълзите са адски тежки.. 
Обичай адски силно или я оставяй, 
подкрепяй я и никога не забравяй, 
че малките неща в живота всичко значат, 
и че болката кара сърцата да плачат..

Aз съм онази.... Другата.
Тази, която ще се взира в очите ти винаги с възхищение. Тази, пред която можеш да си свободен в своите планове, дори и да ме раняват, в своите мечти, дори и да не са като моите, в своят път, дори да е толкова далече от моят. Аз съм тази, която ще те приюти и скрие в себе си тогава, когато имаш нужда да избягаш от всичко и всички. Света бих обърнала, за да бъда до тебе, като спътница, на което рамо да можеш да се опреш и никога нищо лошо да не сетиш... Защото това... това, любов на дните ми, се нарича отдаденост от обич. С тази точно и никоя друга обич, аз те обичам и за теб съм като никоя друга, само, защото така искам. Измежду хиляди, различна, аз съм Другата...която ще ти подари света... 

 Лукс, лукс и пак лукс..това е точно дума за следващите редове, в които ще ви кажем няколко думи за едни от най-скъпите имоти в света. Хубаво е, че някои хора могат да си ги позволят и да се наслаждават дом от такъв ранг. На нас, по-обикновени хора, ни остава само да ги погледаме на някоя снимка и да си мечтаем някой ден да притежаваме едно такова бижу. Тези имоти са пръснати навсякъде по света, така че ако имаме път към съответното населено място, може дори да ги видим на живо. 

Най-напред, ще отскочим до Лондон, където на „улицата на милиардерите”, може да се сдобиете с къща само за 158млн. долара. В Кенсингтън Палас Гардън има много такива, може да купувате на воля.

Връщаме се към Европа и по-точно до Истанбул, Турция. В къщата се помещават 8 бани и цели 23 спални. Целият лукс се простира на 3 000кв. м.,разположен точно на морския бряг. Тази сграда е определяна, като една от най-красивите в света, благодарение на 5-етажната барокова архитектура и великолепната гледка, спираща дъха.

Няма как да не обърнем внимание и на САЩ, и то на най-популярния квартал-Бевърли Хилс. Няма някой, който не е чувал за това място, а сега вече се появи и възможността да закупите имот там. Цената на къщата, в която Джон Кенеди и съпругата му прекарват медения си месец, например, е 95 млн. долара. В нея са снимани сцени от „Кръстникът”. Тя може да се похвали с киносалон, нощен клуб, винарна, 29 спални и 40 бани, плюс фитнес, както и зала за официални вечери, гостна с френски прозорци, специална стая за закуска и веранда, която стига до градинска площадка за около 400 гости. Няма как да мине и без басейн, дълъг цели 22 метра, както и градини, и два тенис корта.

Тръгваме към интересния Хонконг, където се намира една от най-впечатляващите къщи познати някога. Става въпрос за „Стъклената къща”, която има цели 6 апартамента, всеки от които със свое място за паркиране, градина и асансьор. Панорамната гледка разкрива необятния океан, а когато стоите в джакузито на покрива, сякаш ще полетите всеки момент към него.

снимка: google.bg

Днес, да си направиш татуировка е нещо модно и стилно, което печели респекта на хората около вас. Хората вземат решение на обрисуват телата по различни причини. За някои това е мания, за други-начин да изтъкнат, че и те са способни на това. Едни го правят за удоволствие, други-заради някой. Малко са хората, които осъзнават истинското значение на татуировката-да напишеш или нарисуваш нещо, което знаеш само ти, което е от значение за теб, носи ти късмет или е свързано с нещо, което обичаш, просто искаш да си секси и си правиш секси татуировки. Независимо, обаче, дали хората рисуват телата си, защото им харесва, защото са пристрастени или защото има нещо, което не искат да забравят, процеса на татуиране е един и същ. Най-важното е човек да знае каква точно татуировка желае, а всичко останало се доизяснява в последствие. Ето, няколко съвета, които може би ще помогнат при избора на татус.

Както казахме, най-напред трябва да знаете какво искате. Има безброй много видове, модели и образци, които могат да ви бъдат от полза, както и още толкова идеи, които могат да се появят на бял свят, благодарение на вашето въображение и креативен нюх. Татуировката ви може да бъде малка, голяма, рисунка, надпис или и двете, може да бъде една, но след нея да дойде и втора. Каквато и да е, тя ще застане по най-добрия начин, ако бъде поставена на най-подходящото място. По този въпрос също се изисква сериозно отношение, понеже според вас, една рисунка може да отива на една част от тялото ви, но всъщност да изглежда красива и загадъчна на друго място. По тази причина, трябва много добре да помислите, преди да се решите да украсите тялото си с  перманентна 3D татуировка.

Друг важен детайл е типа на кожата ви. Хората са различни, някои са алергични към нещо, други не. За да не си навлечете проблеми, най-добре първо да се консултирате с татуист или лекар. Например, тези, които са с по-светла кожа, може да не понесат цветното мастило, други пък черното. Цвета на кожата е от значение, така че не трябва да пренебрегвате и тази опасност.

След като вече в главата ви се върти идея за една много добра татуировка, трябва да се посъветвате и с татуист. Това са хората, които могат да ви дадат насоки, да ви ориентират, да отговорят на въпросите ви относно татусите. Те могат да ви кажат дали вашата идея е достатъчно добра, за да се появи върху тялото ви, дали се нуждае от редактиране и кога е напълно готова. Освен това, ако не ви се умува или искате да се оставите изцяло в ръцете на татуиста, може да откриете колко впечатляваща е неговата креативност или да съчетаете идеи, работейки заедно. За да бъде възможно всичко това, е задължително да попаднете в ръцете на специалист, а не на аматьор, така че най-добре се допитайте до ваши познати, които са ползвали такъв вид услуги.

Татуировката е нещо, което ще стои върху тялото ви цял живот, така че не трябва да вземате прибързани решения относно детайлите, свързани с нея. Обмислете добре дали сте готови да направите тази крачка, дали ще издържите и дали ще може да носите тази рисунка завинаги. Една татуировка определя същността ви, затова покажете най-доброто, като задействате въображението си докрай и в съзнанието ви се появи най-подходящия белег, показващ душата ви.

 

 Поредна вечер не мога да спя, заради хилядите мисли в главата ми. Всички тези мисли са за теб. Всеки ден, когато ме попиташ "Пак ли стоя до късно?" се чудя дали знаеш, че не мога да спя, заради теб? Не спя, защото си мисля за всички пъти, когато леко си ме докосвал, нежно си ме целувал и тихо си ми шептял. Мисля си колко ми липсваш и колко детски спокойно и лесно щях да заспя, ако знаех, че си до мен в леглото и усещах прегръдките ти.
Само, че ти не си при мен и аз за поредна вечер не мога да спя...

Помня деня,когато го видях... Той беше толкова красив и уверен,че просто не можах да отделя поглед от него.След това започна всичко - погледите,усмивките, дългите нощи прекарани мислейки за него...
  Мислех си,че ме обича или поне ми се искаше да е така.Приятелките ми не го одобряваха и сега разбирам,че са  били прави... Още помня денят, когато ми разби сърцето.Сякаш целият свят се бе сгромолясал.Онази лекота, с която каза че не ме обича сякаш за него винаги съм била една играчка... и може би е било така! Аз бях просто едно обикновено момиче,което го обичаше с цялото си сърце ... и макар да са минали месеци аз продължавам да го обичам и да го искам все така силно, защото той беше най-хубавото и най-лошото нещо в живота ми! 

Разговаряме с председатея на съвета на директорите на Централна енергоремонтна база(ЦЕРБ) инж. Димитър Белелиев

Как оценявате пазарa у нас за фирмите, специализирани в ремонт на електрически съоражения?

Нашият пазар за възстановяване на електрически съоръжения не е достатъчен, за да може една по-голяма компания за ремонт да разчита на него. Т.е. ремонтните мощности са повече от работата, която възниква по поддръжка на ел. съоражения и апарати.

Това се случи, след като през годините след 1989 г. потреблението на електроенергия се сви почти три пъти. Като резултат бизнесът по веригата също намаля и нашият завод от 850 души персонал се сви до към 200 в настоящия момент. Това всъщност е миминумът, който трябва да поддържа предприятието. Така че годините за енергоремонтния бизнес са тежки, ако се разчита само на българския пазар.

Оглеждатe ли се за поръчки навън?

За съжаление да. Трябва да се работи навън. Сервизът и ремонтът не е услуга, която може да се прави на големи разстояния, т.е. тя може, но се оскъпява целият процес. Едно енергийно съоръжение като 200-тонен трансформатор например, ако трябва да се ремонтира в заводски условия тук и да се транспортира през граница, това значително оскъпява процедурата.

От друга гледна точка навън вече има пазар, където може да се конкурираш. Но дружествата от сектора там си пазят хляба и трудно те допускат.

Така че българските дружества имат две възможности. Едната е да работят на пазари, където цената на труда е много висока, какъвто е случаят с Германия,  Франция и т.н. или да работят на пазари, където няма достатъчно експертиза. При нас се случва така, че по-скоро работим именно на пазари от втория вид - с липсваща експертиза. Там за съжаление обаче ценовите равнища са ниски.

Други компании все пак успяват да получат поръчки от западноевропейските пазари, където цените на контраките са често 2-3 пъти по-високи от еквивалентни поръчки на Балканите.

ЦЕРБ започна експанзия на балканския пазар през 2007 г. като стартирахме с поръчки в Македония и Гърция. За голямо съжаление в последните две години работата в Гърция намаля и единствената ни поръчка е за ремонт на трансформатор, при положение, че през предишните години сме правили по 20.

След създаването на Косово започнахме да работим и с тази държава, с Босна и Херцеговина също. В последните години правим опити да пробием на румънския пазар, но там също пазарът намаля през миналата година и конкуренцията се изостри.

Как оценявате 2013 г. спрямо предходната?

До голяма степен оборотите запазиха своето равнище.

Прогнозата ви за 2014 ?

Тази година започна по-добре от предходната, защото в момента в заводите ни изпълняваме няколко поръчки при положение, че януари, февруари и март са "катастрофа" и традиционно нямаме работа.

Кои са основните Ви клиенти ?

ЦЕРБ е създадено през 1948г. Били сме първото дружество за сервиз и ремонт в електроенергетиката. В началото заводът ни е правил всички видове ремонтни услуги в сектора, като впоследствие предприятието се е обособило на 8 отделни звена на територията на страната. Ние сме били специализирани в ремонта на транформатори и въртящи се части на електрически машини (бел.ред. - генератори, мотори). Това определя и клиентите ни - електроцентралите, разпределителните дружества и предприятията, където има такива възли.

Какво според вас е състоянието на мрежата, поддържана от ЕСО?

Заради намаленото потребление на електрическа енергия, в една подстанция с три големи трансформатора работи само единият. След като той се повреди се заменя с някой от останалите два, които са здрави, и ремонт не се прави. ЕСО не е имало търг за ремонт на транформатори от 2007 г.

Смятате ли че при едно по-голямо натоварване мрежата може да изпита проблеми?

Вероятно е да има някои сривове в системата, които няма да бъдат усетени от крайните клиенти и потребителите. Т.е няма да има спиране на тока. Ако обаче мрежата, която сега е натоварена на 40%, достигне 80% мощност, е много вероятно да има проблеми. Такъв развой обаче е малко вероятен, освен ако нямаме някакво ударно развитие на индустрията, която да започне да консумира повече електроенергия.

Ако разделим проблема на части, не виждам да има проблем с генериращите мощности, дори и да бъдат натоварени на пълни обороти. В електроразпределителните дружества обаче може да има проблеми, ако продължава в същия дух политиката на ДКЕВР за определяне на цените им. Сумите, които ерепетата получават, не са достатъчни, за да се правят нужните инвестиции.

Как ще коментираете ситуацията в отиващия към фалит друг ремонтен завод - "Ремотекс"?

Там има изключителен спад на поръчките. Техният основен клиент са "Мини Марица изток", а те имат забавяне в плащанията си. Имаше един търг за поръчка от Мините, на който участвахме и ние, където в официалните документи беше написано, че плащането ще бъде 180 дни след изпълнение на поръчката. Това са 6 месеца, което означава, че трябва да осигурим финансов ресурс, който обаче е много скъп. Мисля, че това не е правилно, защото при възлагането на такъв тип поръчки един монополист може да заложи и разплащане след 5 години.

Какво трябва да се случи у нас за да има производство с висока добавена стойност, като примерно на турбини и др.?

Необходима е държавна подкрепа, защото не може ние да печелим три пъти търг в Косово за ремонт на комплект от турбина и генератор заедно с една руска фирма и трите пъти да не излизат с решение, което да доведе до подписване на договор. Сами знаетe, че се реагира, когато у нас се нарушат интересите на една американска, немска или френска фирма.

Има и друго. На обществени поръчки у нас трябва да е немислимо чужди изпълнители да правят това, което българските фирми могат. За мен е необяснимо  при положение, че имаме завод за производство на трансформатори, да даваме поръчки за изработване на нови преобразуващи елементи на чужди компании. Преди години имаше една такава поръчка, която отиде в хърватската компания Кончар.

Това в Германия няма как да се случи. Да, има условие търгът да се печели от фирмата, предложила най-ниска цена, но това на Запад е отработено и наши фирми там може да участват най-много като подизпълнители.

Скоро предстои пълното отваряне на енергийния пазар и стартирането на борса. Как смятате, че ще се развият нещата след това?

Едва ли можем да очакваме някакво понижение на цените от това. В момента, както казах и преди малко, имаме ниско потребление и производство. Развитие може да има, ако големите компании в сектора, които са предимно държавни, помислят как да оптимизират размера на фонд работна заплата.  Когато беше приватизирано нашето предприятие през 2001 г., то беше с 205 служители. През годините съкращавахме и наемахме хора,  не драстично, и в момента сме 200, а оборотите ни са три пъти по-големи.

Смятате, че в голямата си част компаниите в енергетиката не са оптимизирали персонала си?

Да. Това е голям проблем, не само за държавните, но и за частните, защотото и те калкулират в цените, които защитават в ДКЕВР, разходите за работна заплата. Това обаче представлява и проблем, защото в тези предприятия работят много и добри специалисти, които ще ги загубим, ако ги пратим на улицата. Специалисти не се създават за една година, за две или за десет. Един добър инженер се развива минимум 15 години след постъпването си на работа. За това и ръководителите пазят кадрите си, защото ако той бъде уволнен и след това кара две години такси, той ще е загубил голяма част от рутината си и, ако след това производството тръгне, ще е трудно отново да се върне на работа.

При така очертаната ситуация как ви се струват намеренията за изграждане на нови големи електроцентрали?

Когато се знае, че ще има големи консуматори, такива инициативи са оправдани и ние вече виждаме, че "Химко" е в процес на възраждане. По-голямата консумация ще доведе до повече приходи от пренос, което ще е добре и за Електроенергиен системен оператор.

Такива големи проекти като "Белене", като "Цанков камък" са полезни. Това го казвам като инженер, защото те създават специалисти и хора, които могат да се занимават с енергетиката. Освен "Цанков камък" ние нямаме друг голям проект за последните 20 години и какво правим с квалифицираните кадри тогава?

За това е най-добре да се каже веднъж за винаги дали ще се строи Белене или не, защото не е възможно такъв въпрос да седи вече повече от 20 години, за да може целият сектор да отработи това решение и всеки отделен участник на пазара да вземе своето решение.

Но ако решим да строил Белене ще изникнат много проблеми. Там трябва да има 7 хил. висококвалифцирани кадри, които сега няма откъде да вземем. Трябват 4 хил. заварчици, а няма заварчици.

Мнението ми е, че ако се изчисти политическата и финансовата страна на проекта, то АЕЦ Белене трябва да го има, защото колкото повече такива проекти има, това гарантира развитие и работа за много специалисти.

Поредния скучен ден. В училище беше пълна скука. А навън беше много студено. Нямах търпение да се прибера. Застанах на спирката и зачаках рейса. Бях сама. Загледах се в една  снежинка. Беше толкова нежна и красива. За момент ми се прииска да бъда на нейното място. Толкова свободна и безгрижна. Не се привързваше към никоя друга, защото знаеше, че след няколко секунди ще се стопи и ще остане само спомена за нея. Наистина исках да бъда една от тях. Да се стопя и да забравя за всичко и всички, но това беше просто една мечта... много желана мечта. Докато се опомня от мислите си рейса вече беше дошъл. Качих се и седнах на първото видяно свободно от мен място. Не след дълго вече си бях у дома. Мама беше приготвила любимия ми кекс, изядох на бързо едно парче и залепих погледа си върху една мисъл: "Не обичаш истински, ако не обичаш вечно." И веднага в мислите ми изникна едно момче. И знам, че и ти който четеш това се сещаш за един определен човек. Онзи специалния, който кара тялото ти да трепери от страст и желание. Онзи, който те кара да се усмихваш само при мисълта за него. Този, който те е дарил с толкова хубави моменти , но и с толкова безсънни нощи обсипани със сълзи. Но дълбоко в мен тая надежда, че някой ден ще се превърна в снежинката стопила се на неговите устни и макар, че не съм могла да достигна сърцето му съм оставила спомена за "снежинката стопила се на неговите устни"...

Тя никогa никогa нe cпря дa го обича просто спря да го показва...А днес всички казват ето я..."Тя го преживя...Тя бе тази която продължи без него"...Никой не разбра, че това момиче всяка нощ ,заспиваше със сълзи на очите, а на сутринта намираше сила и ставаше с усмивка...!Никой не може да разбере колко многоя боли ...как всеки път се надяваше да е той...Как всеки ден го чакаше да се върне, но напразно...Един ден на нея просто и писна и реши да продължи без него, знаеше че ще бъде трудно, но не и невъзможно, тя не искаше, но нямаше друг избор...И ето я днес едно силно и безчувствено момиче, което не знае значението на думата ЛЮБОВ :)