Блог

Какво е туй щастие ?
Да лежим на рамото на приятел с искрици тъга изпълнили очите? Или пък да си усмихнат и с добри приказки да посрещаш лоши дни и хора?
Какво е туй щастието?
Когато загубиш любим човек и си отдаден на самотата и скръбта, да дойде някой и да ти покаже , че живота продължава ...това ли е щастие ?
Или щастие е когато живееш за мига без да си замислен какво ще се случи в бъдеще ...?
 Или правиш луди неща с приятели и се забавляваш , и всичко случило се ,в твоето съзнание се превръща в спомени? От които се радваш когато си ги припомняш ,след време, с побеляла коса и  приведен към земята от старостта .. ?
Това ли е ЩАСТИЕТО ?
Всеки да бъде  усмихнат пред лицето на другиго,а всъщност да крие тъгата си дълбоко под добрата маска на усмивката си ?!?.
Това ли е ? Това ли е нашето Щастие ?

Имам един въпрос... Какво стана с нас? Точно преди ден бяхме заедно и щастливи, сякаш не съществуваше никой друг освен нас на тази планета. А сега, сега съм без теб, самотна и нещастна. Гледам розата, която ми подари. Да, пазя я и ще я пазя! Единствено тя ми остана от нас... Мина само ден откакто ти поиска време и аз още тогава бях съсипана, а сега съм още по-зле ... Не мога да си представя ден без теб... не мога и не искам! Помниш ли преди няколко дена валеше дъжд..? Търсихме убежище и двамата бяхме мокри...Беше прекрасно и никога няма да забравя! Няма да забрава и първата ни целувка!! Беше ме срам, но какво да правя, такава съм... Оу да помня и когато ми каза ''Обичам те'' за първи път!!
Не мога повече, знам, че искаш време, но побързай моля те! Не мога да дишам, сякаш нещо ме удушава, ела и ни спаси... мен и моята любов... моля те.. побързай!!
Боли ме.. когато си представям, че трябва да вървя сама по улиците... боли ме когато видя някоя двойка, хванати за ръце! Върни се.. не ме оставяй без теб!! ОБИЧАМ ТЕ

Тя го обичаше безумно много, плачеше, мълчеше, липсваше й безумно много...тя вече не беше същия човек, вече не бе онова засмянои лъчезарно момиче, което заразяваше всички с ентусиазма си, изчезна и онази искра в очите,която ги правеше като две изгряващи слънца, даже непрестанното й бърборене затихна... тя не беше онова момиче. А той... той ли..? Никой не знаеше как се чувства,той просто изчезна, нямаше го... може би го болеше, а може би му беше все тая, едва ли някой щеше да разбере как се чувства той. Защо всичко беше толкова трудно,  те се обичаха, умираха един за друг,споделяха една мечта за бъдещето си дори, вълнуваха ги едни и същи неща, а защо по дяволите не бяха заедно, може би всичко беше твърде прекрасно, като в приказка и също толкова нереално... тя ще се изправи, ще продължи, ще успее да върне онази наивна усмивка, може би и искрата в очите й ще блесне отново, но той винаги ще остане там, дълбоко скътан като скъп спомен, дълбоко в сърцето от където никой не може да го изтрие, и понякога ще изплува за да я кара да се усмихва глуповато сама, а друг път ще се връща като силна болка спираща дъха й... но никога нямаше да изчезне напълно..

Когато плачеш аз ще изтрия всичките ти сълзи. Когато викаш аз ще се боря с всичките ти страхове. Аз държах ръката ти през всичките тези години, но ти все още имаш всичко от мен!!!

Въпросът е там, че ти не го оценяваш. Аз ти давам всичко и бих направила каквото е нужно за теб, а ти дори не забелязваш това. Какво повече трябва да направя, за да привлека вниманието ти? Нима аз съм толкова не значима за теб? Бих дала всичко за теб, а ти какво? Даваш ми фалшива любов, много поводи за тъга и смачкваш егото ми. Знай, че при мен това няма да продължи дълго. Накрая всичко се връща. Въпросът е там,че ти няма да си подготвен, защото си свикнал от мен само да бъда добра с теб и да ти прощавам всичко. Хората се променят когато постъпят лошо с тях.
Всичко се връща рано или късно ...
А ти дали ще си готов?

Началото

Всичко започна преди повече от 6 години. Тази история ми навлече много беди и те ме мотивираха да си отмъстя. Бях едва на 10-11, когато за пръв път се докоснах до любовта. На 12 вече всичко ми се преобърна. Започнах да градя живота си върху невъзможна любов, за която се борех. Доста глупаво от моя страна. Помня всеки един трепет и чувство, което изпитах през цялото време. Онази искрена и чиста радост, когато успях да се добера до него и се вкопчих, пропилявайки цели 5 години. Преминах през всичко – радостта и мъката се редуваха, така че не ми беше скучно. Бях приятелка – винаги го изслушвах, помагах му и със сълзи го давах на момичетата сякаш откъсвах част от сърцето си. Той не знаеше, разбира се! Въпреки че не търпя на болка, продължавах да се боря, а не получих дори една целувка. Невероятно, нали? Всички хора биха свързали тази история с романтичен филм и лош край, но честно казано, никой не повярва, че сме били просто приятели и нищо повече. Ха – ха! После осъзнах, че приятелството ни е било поредното творение на моето въображение.

Аз бях различна от другите момичета, с които се занимаваше. Бях скромна, не особено суетна, на моменти дори странна. Не веднъж оставах с впечатлението, че той поне за миг е обичал моя милост. След това започнах да пиша.

Изливах мислите си върху листите и от стотици листи хартия, му посветих едно стихче, което остана някъде в дългите безсмислени чатове. В началото, след като всичко между нас приключи, обвинявах единствено него. Вината си е само моя. Аз позволих да се влюбя и да проваля всичко. Но сърцето никога не пита...

През този дълъг период търсех да се вкопча в някой друг, но безуспешно. Хари дълго време заемаше първа позиция в моя живот. Боли!... Омразата се насажда дълбоко в сърцето ми и боли... Искам да забравя за всичко това, но част от мен пази цялата тази история и ми я разказва всеки ден. Затова планирах отмъщението – последната стъпка, за да забравя. Болката ми ще иде при друг. Не, не при Хари, а при приятелите му! Амбър, както е цялото ми име, ще бъде бурята, която ще отнеме най – милото му! 

Тя предимно се правеше на недостъпна,но за него бе на линия по всяко време.На външен вид той бе весел и засмян,но всъщност беше непокис,сърце разбивач от класа.Често намираха общ език,смееха се заедно,гледаха се често и уж неволно се докосваха.И така тя силно се влюби.Нямаше късмет с момчетата,обичаше силно но никой не и отвръщаше със същото.Мислеше си,че този път ще е различно.Мислеше си,че и той изпитва същото към нея.Но уви,за него е просто едно увлечение и нямаше друго какво да се случи.И ето сега приближава я този,когото наричаше своя избран.Но вместо букет от нечетен брой рози той носи думите по-добре сам.

skypi chitatelio iskam da ti kaja che da ti zabiqt noj w gyrba boli ..boli zashtoto ne si go ochakwal tochno ot tezi hora .. aa imenno ot horata na koito nai-mnogo si imal dowerie ii si spodelql wsichki swoi chuwstwa .. syjelqwam za tqh .. ii iskam da znaetee che az shte prodylja wypreki bolkata si noo tezi hora weche nqma da imat mqsto do men ..te weche nikoga nqma da bydat moite hora ...te ot tuk na tatyk shte sa prosto poznati s mnogo spomeni .. naistina boli ..no se radwam che staana taka ...zashtoto osyznah che chowekyt koito ne bi dopusnal da me boli taka .. ee moqta golqma lubow .. naistina se radwam adski mnogo che go imam .. toii ee moqt lych swetlina .. da chitatelio obicham go !! no ima  edin problem ..toi e dalech ot men ii towa me sysipwa .. wsichko shteshe da e razlichno ako toi beshe winagi do men .. daa !! toii moje da ne ee tqlom ss men postoqnno noo az nosq negowoto syrce winagi do moeto i znam che dori i da e dalech che toi misli za men .. cqlata tazi bolka mee ubiwa chutatelio ..da dnes imahh dosta kofti den .. ne go pojelawamm dorii ii na nai-golemiq si wrag ..zashtoto nikoi nezawisimo kakyw ee ne zaslujawa daa izpita  bolkata ot noj w gyrba .. 

 Сред типовете онлайн игри се обособяват и такива за момичета. Дали зад компютъра ще седне изморена майка, жена, върнала се вкъщи след тежък работен ден или дъщеря, тинейджърка, на която й е прекалено скучно и няма какво да прави не е от значение, игрите ще окажат еднакво въздействие.

 Всеки сайт с онлайн игри предлага такива с по-момичешка тематика. Ако пък не знаете име на точно определена страница, търсачките винаги ще ви помогнат да откриете това, което ви интересува. Започнете ли веднъж, със сигурност ще прибегнете до втора и трета игра в този розов свят. Онлайн игрите за момичета са чудесен начин за релаксиране и забавление. Те са лесен начин както за развиване на нюха ви за красотата и модата, така и за пробуждане на интереса към приготвяне на разни ястия и всякакви домашни дейности от този род.

 Съществуват най-различни игри - в някои ще ви се наложи да готвите, да чистите, да се грижите за деца, за животни и т.н., в други – ще работите в ресторанти, фризьорски салони, модни студиа, в училища и прочие. Изключително интересните са игрите, в които преобразявате дадено момиче с нови дрехи, прическа и грим. Можете да се превърнете в булки, сърцеразбивачки, известни актриси или певици. Разнообразието е огромно, а най-хубавото е, че вършейки всичко това, единственото, което правите е да си почивате. Ако се замислим, в суровата действителност, тези дейности доста биха ви изтощили.

 Благодарение на увлекателните онлайн игри за момичета времето минава неусетно и доста по-приятно. Разбира се, не трябва да пренебрегвате външния свят, но виртуалния може да бъде чудесен стимул за по-бързото и успешно приключване на задълженията. Оставяйте си по малко свободно време за игри независимо от възрастта си, защото когато не ви е до книга или филм, те ще ви отнесат в една буквално и преносно по-розова реалност, която няма как да ви разочарова.

Статия: www.e-igri.com

    Смисълът на живота се опира до две думи: "чакай и се надявай " .
Целият този смисъл, който се крие в тези  думи е че човек чака цял живот да му се случи нещо и същевременно да получи.
Човек чака да се роди, да завърши образование , да създаде семейство и кариера .
С това докато чака и се надява ,му се случват куп неща , от които се учи и същевременно се надява и да получи дължимото.
И когато получиш желаното - Не чакаш и Не се надяваш ,защото всичко вече е в наши ръце и ние сме отговорни за това което ни очаква.
  "Да чакаш и да се надяваш" има и друга страна ; духовна , на която не и'  е нужна материалност , а мир и спокойствие . Изпълнено с любов и щастие .
Всичко това върви ръка за ръка ,с това което вършим и трябва да чакаме ,докато нещата се случат ,за да се надяваме , че ще получим желаният краен резултат .
 

Sega li Valeri Simeonov razbra, che Korman Ismailov e vuv vlastta? V Pleven oblastniq upravitel e ot DPS. Zakonoproekti sa odhvurleni. 0% vurhu lekarstvata e odhvurleno, i DDS si ostana. Grigor Zdravkov, kazal Peevski vkarva patriotichna partiq v NS. I taka stana. Patriotichen Front vleze v NS. Nikola Zanev, i Ivan Dimitrov, kazaha tova v "dobro utro bulgari".