|
София е столицата на България и предлага
най-различни възможности за хората. Една от най-полезните опции е отдаването на
автомобили под наем, с които може да стигнете навсякъде. Десетки фирми се
състезават кой ще оглави първото място на рент а кар услугите, но още няма
изявен лидер на пазара.
Ако все пак имате интерес към автомобили под наем в София вижте услугите на G-rent, компания с дълъг стаж в осигуряването на реномирани превозни средства за български граждани или гости на страната ни. Най-важното в нашата професия е да дадем атрактивни цени за ползвателите и смятаме, че до момента успяваме да се държим на добри позиции.
Имаме клиенти, които не могат да отделят повече от
500 евро за наем на автомобил и именно поради тази причина всеки месец пускаме
специални промоции. Полагаме старания да задоволим изискванията ви за мощ,
визия и признати марки на колите, като в автопарка ни присъстват само нови
модели на Мерцедес, Ауди, БМВ, Пежо, Рено и други.
Условията по наемане на возилата са публикувани на
сайта ни, но ви уверяваме, че няма да изпитате затруднение ако сте изряден
водач и приемате политиката на фирмата ни. До момента от нас се възползваха
частни лица, бизнесмени, лекари, артисти и въобще хора практикуващи всякакви
професии.
Кандидатстването за кола под наем е безплатно и вие
може да получите вашето МПС за един ден, без какви и да е пречки. Заповядайте
на Летище София и комуникирайте с персонала ни свободно. Питайте за всичко,
което ви интересува и ни използвайте нон-стоп на ниски за страната тарифи.
Заключителни
думи
Винаги сме на среща, за да ви помогнем да наемете автомобил в София, така че имате в лицето на Grent сериозен партньор. Останалото зависи от вашата преценка и това дали искате да работим заедно. Задайте въпросите си на нашия имейл адрес officegrent@gmail.com и се поздравете с успех.
Днес, да си направиш татуировка е нещо модно
и стилно, което печели респекта на хората около вас. Хората вземат решение на
обрисуват телата по различни причини. За някои това е мания, за други-начин да изтъкнат,
че и те са способни на това. Едни го правят за удоволствие, други-заради някой.
Малко са хората, които осъзнават истинското значение на татуировката-да напишеш
или нарисуваш нещо, което знаеш само ти, което е от значение за теб, носи ти
късмет или е свързано с нещо, което обичаш, просто искаш да си секси и си правиш секси татуировки. Независимо, обаче, дали хората
рисуват телата си, защото им харесва, защото са пристрастени или защото има
нещо, което не искат да забравят, процеса на татуиране е един и същ.
Най-важното е човек да знае каква точно татуировка желае, а всичко останало се
доизяснява в последствие. Ето, няколко съвета, които може би ще помогнат при
избора на татус.
Както казахме, най-напред трябва да
знаете какво искате. Има безброй много видове, модели и образци, които могат да
ви бъдат от полза, както и още толкова идеи, които могат да се появят на бял
свят, благодарение на вашето въображение и креативен нюх. Татуировката ви може
да бъде малка, голяма, рисунка, надпис или и двете, може да бъде една, но след
нея да дойде и втора. Каквато и да е, тя ще застане по най-добрия начин, ако
бъде поставена на най-подходящото място. По този въпрос също се изисква
сериозно отношение, понеже според вас, една рисунка може да отива на една част
от тялото ви, но всъщност да изглежда красива и загадъчна на друго място. По
тази причина, трябва много добре да помислите, преди да се решите да украсите
тялото си с перманентна 3D татуировка.
Друг важен детайл е типа на кожата ви.
Хората са различни, някои са алергични към нещо, други не. За да не си
навлечете проблеми, най-добре първо да се консултирате с татуист или лекар.
Например, тези, които са с по-светла кожа, може да не понесат цветното мастило,
други пък черното. Цвета на кожата е от значение, така че не трябва да
пренебрегвате и тази опасност.
След като вече в главата ви се върти
идея за една много добра татуировка, трябва да се посъветвате и с татуист. Това
са хората, които могат да ви дадат насоки, да ви ориентират, да отговорят на
въпросите ви относно татусите. Те могат да ви кажат дали вашата идея е
достатъчно добра, за да се появи върху тялото ви, дали се нуждае от редактиране
и кога е напълно готова. Освен това, ако не ви се умува или искате да се
оставите изцяло в ръцете на татуиста, може да откриете колко впечатляваща е
неговата креативност или да съчетаете идеи, работейки заедно. За да бъде
възможно всичко това, е задължително да попаднете в ръцете на специалист, а не
на аматьор, така че най-добре се допитайте до ваши познати, които са ползвали
такъв вид услуги.
Татуировката е нещо, което ще стои върху
тялото ви цял живот, така че не трябва да вземате прибързани решения относно
детайлите, свързани с нея. Обмислете добре дали сте готови да направите тази
крачка, дали ще издържите и дали ще може да носите тази рисунка завинаги. Една
татуировка определя същността ви, затова покажете най-доброто, като задействате
въображението си докрай и в съзнанието ви се появи най-подходящия белег,
показващ душата ви.
Преди не би направил всичко това и не би допуснал да съм тъжна и нещастна.. Офф, kажи ми! Няма ли да ти липсвам поне малко? Няма ли да ти липсва нашите разговори, разходки, прегръдки, целувки? На мен ще ми липсва!! Помниш ли веднъж валеше дъжд и ние бяхме в парка? Беше студено, много студено.. И тогава ме прегърна толкова силно,че дори забравих за студа.. А помниш ли розата, която ми подари? Още я пазя.. А кутията? Помниш ли я? Всяка вечер я отварям и почвам да
чета листите отново и отново.. Кажи ми как да забравя всичко това и всички тези спомени? Оуу, помниш ли след коледната ваканция се срещнахме пред училище? Каза, че си тичал, за да не те чакам, после ме прегърна силно и ме целуна страстно.. Офф не мога да те забравя, разбери!! И да искам не мога.. Просто адски ми липсваш!! Омразна ми всяка вечер да спя плачейки и да продължа отново на сутринта.. Охх кашкавалче трябваш ми, за да живея ОБИЧАМ ТЕ!!
Пролог
Липсвах
му. Усещах го, въпреки че мина повече от година от нелеката раздяла. Ние не
бяхме двойка, а уж приятели. Животът ми се превърна във вечна борба за живот. До
преди една година. Не му липсваше моето приятелство и вечна грижа за него, която
той би определил като досада. Липсваше му моята безкрайна безсмислена любов,
която сама загърбих, макар да ми беше тежко. Сега животът и на двама ни тръгна
по различни пътища без допирни точки, както винаги е било, но преди аз го
следях. Аз открих любовта, за която копнеех да получа от него, но друг ми я
подари. Той пое пътя си с друга още преди аз да се откажа.
Вече
нищо не трябваше да ни свързва. Признавам, че продължавам да мисля за него, но
това превърна любовта в омраза. Щеше ми се да ми бе безразлично, но го мразех
заради унижението, на което се подложих, и болката, която никога няма да
отшуми. Не знам как все така се получава, но знам какво се случва с него. Приятелите
му присъстват в моя живот и кой знае защо, не мога да ги премахна. Не, ние не
си говорим. Просто те държат връзката ми с миналото, макар да се познаваме
съвсем бегло.
Всичко
се разви толкова бързо, че не усетих как отидох от едната крайност в другата. Мислех,
че никога няма да се срещнем, но семействата ни бяха добри посредници, а това,
което се случи, беше повече от неочаквано. Всъщност, това беше моето сладко
отмъщение, което бе сделка между мен и Бог. Пълен обрат на съдбата.
Това
бяхме аз и той – две души, събирани от любов и омраза сякаш съдбата настояваше
никога да не се разделим – по-точно аз! Това бяхме ние – два недостижими бряга
на любовта и омразата – Ан и Хари...
Аз не съм общителен човек. Срамежлива съм и не обичам да се запознавам с нови хора. Никога не съм имала много приятели и никога не съм страдала заради това. Хората са хищници и жестоки. Те не одобряват различните и само ги тъпчат, защото знаят, че тяхната черупка е затворила слабостта им. Аз дори нямам черупка... Тъпкали са ме, мачкали са ме, унижавали са ме, играли са си с мен. Аз съм като вещ - един ме хвана, сложи ме на рафта, друг не му харесвам там и ме мести на земята, трети пък изобщо не ми обръща внимание. Малкото приятели, които имам са жалки хорица, които ме използват като кошче за душевни отпадъци и аз, нали съм добра, винаги им помагам, сякаш някой го е грижа какво правя. За роднините и семейството си трябва да съм идеалната, перфектната във всичко, иначе отнасям обиди и не по - малко пренебрежение.
За какво ми е да съм сред хора? Едно животно ме разбира по - добре, отколкото милиард хора. Не вярвам на думите "обичам те" и "винаги ще съм до теб". Мразя хората и себе си, защото съм като тях, но знам, че имам един верен до гроб приятел - самотата. Тя никога не ме напуска. Тя е единствената ми истинска и споделена любов. Красиво, нали? Ще кажете, че е тъжно и звучи депресарско, но загледайте се малко в себе си. Вие се правите на силни, но не сте, а на мен ми писна да показвам сила, която нямам. Затова се примирих да бъда сама! Това е страхотно! Няма кой да ти създава проблеми и да те наранява. Стоиш в една стая сам със себе си и ти е приятно. Сред тълпата е ужасно. Милион фалшиви лица, през чиито дрехи те не се виждат, защото истинското е невидимо за очите. :)
Защо? Питам-защо? Винаги ли трябва да си патим от ударите на съдбата?
Искаме нещо, не можем да си го позволим,защото нямаме достатъчно възможности.
Искаме да отидем някъде си отново не можем да си изпразним празния джоб.
Искаме някое момче/момиче, не можем да си го признаем, а защо? Какво
по дяволите ни спира? Последиците, подигравките или просто самият живот,безпаричието?
Докога ще продължи това нещо? Ниски са ни заплатите, а високи са цените по магазините.
Онези б*клуци горе управляващите вземат заплата от 3000 лева, живеят заобградени от
лукс, а ние вземаме 300 лева заплата, нямаме го лукса, но все пак се благодарим, че
сме живи и здрави, а те какво правят? Не стига, че ни обират, а още и се молят за пари!
Тази вселена на къде се е запътила и така не се знае..Безобразие и позор!
|