Loading...

Социалната мрежа на България

Толкова фалшив от блога на Рейчъл Хокинс

Знаете ли по някой път ми иде да си поплача. И всъщност го правя. Влизам в банята. Заставам зад завесата готова да разголя чувствата си и пускам душа. Водата плавно се слива с парещите ми от болка сълзи и ги истудява прави ги по-безболезнени по-нереални. Стоя седнала на мокрия под с мокри коси ръзпилени навсякъде гледайки в една точка оставяйки стичащата се върху мен вода да измие всички излети чувства. Когато всичко свърши, когато вече нямам сили за плач и съм готова да продължа напред се изправям прикривам се с кърпата и с усавършенстваната ми фалшива усмивка, но единственото нещо което винаги ме издава са очите. Подпухнали и зачервени молещи се или добре очертани и гримирани очите ми винаги ме издаваха. Добре че почти никой не се заглежда в тях. За повечето хора просто е по лесно да вярват на камофлажа и на фалшивото по лесно е да не си даваш зор да разгадаваш хората да се замисляш в това дали техните усмивки са толкова фалшиви колкото твоите дали и те не се свиват под душа всяка вечер дали и те не са наранени? Но защо да се замисляш по лесно е да живееш в един богат на фалшиви усмивки свят. А лесното в днешно време е за предпочитане.

Коментари

Няма коментари
Трябва да си логнат за да коментираш

Публикувай

От Рейчъл Хокинс
Добавено Дек 17 '13

Рейтинг

Оцени:
Общо: 5 (1)

Архиви