Играта от блога на Рейчъл Хокинс

Преди време имаше едно момиче. Малко, наивно и наранено момиче. Перфектна за теб, а? Да я разиграваш, да и даваш надежди, да се забавляваш с нея. Идеалната играчка. Но когато тя се влюби в теб не знаеше, че играчките бързо ти омръзват. Не знаеше, че дори следкато ти омръзнат обичаш да ги държиш близо до теб в случей, че пак ти се доиграе с тях. Тя не знаеше тези неща, но и от къде можеше да ги знае та тя беше само едно невинно и наивно момиче готово на всичко за малко любов и внимание. Не знаеше, че ще я плениш в ловкия си капан и, че това че си я наранил веднъж няма да ти стигне, че ще искаш още и още. Но имаше едно нещо, което ти не знаеше. Малките момичета порастват и когато това стане този в капана си ти. Да точно ти. Този който разби мечтите,сърцето и достойнството й на малки парченца. Ти който се наслади на болката й. Ти, който ще страдаш така както искаше тя да страда. Защото когато едно момиче порасне тя се превръща в жена. А жените не са играчки. Те са по-скоро финно изваяни статуетки, които можеш да гледаш, да им се наслаждаваш, но не и да пипаш с мръсни ръце. А твоите ръце са много мръсни. Те са окървавени от всички сърца които си разбил, а с такива ръце не се пипа жена. Това беше второто нещо което ти не знаеше, но и от къде да го знаеш? Ти цял живот вървя след наивните момичета, но когато пожела жена ти се превърна в наивното момче. Ти попадна в капана, а за теб вече беше твърде късно да пораснеш. И на края на играта ти стана игачката.