Asi4kata

Здравей, читателю.. Отново съм аз.. Аз ли? Аз съм най-добрата му приятелка.. А винаги съм искала да бъда нещо повече, но..и това ми стига..
Понякога боли от тази несподелена любов.. Боли когато слушам за момичетата, които се появяват в живота му.. Но много често тази болка е временна, защото те бързо стават част от миналото... Те просто не знаят как да го обичат.. Не виждат блясъка в очите му когато говори за любимите хора.. Те не забелязват кога усмивката му е истинска и кога не.. Единствено аз забелязвам тези неща.. Защото го обичам..защото бих дала всичко, за да чуя поне веднъж, че има чувства към мен.. Много ли искам?
Аз, читателю..аз винаги съм до него, държа ръката му, помагам му да се изправи на крака и да продължи напред.. Карам го да се усмихва и да се смее.. Знам, че никоя няма да му даде всичко това и няма да го обича повече от мен..
А той, читателю.. Той май се досещаше за моите чувства.. Ех, сигурно знае.. Правя всичко възможно, за да му покажа какво изпитвам към него... Вярвам, че един ден ще отвори очите си  и ще ме види..ще се влюби в мен.. Дано да е скоро.. Вече нямам сили.. Тази тайна ме убива малко.. по малко..

Защо всички момчета искат едно и също-секс? И защо всички момичета обръщат по-вече внимание на външната красота? Това ли е най-важното нещо, което може да ви дадат? Защо не виждате, че не секса, а любовта е в основата на една връзка..?
На всички нас ни трябва любов, подкрепа, близост, щастие, опора и сила.. А именно тези неща няма как да получавате от любовта за една вечер и от лошите момчета.. Но после се питаме..защо страдаме нали? Защо имаме разбити сърца..?
Хей момчета..спрете да търсите любовта на грешни места.. Не може да я намерите между краката на някое момиче..
Хей любов..и ти си виновна! Винаги закъсняваш, никога не идваш на време и си тръгваш бързо,оставяйки след себе си огромна болка и едно разбито сърце... Ей заради тази болка, много от хората избират плътските удоволствия вместо любящо и разбито сърце..
Хей момичета и вие не сте светци.. Стига сте търсили любовта в мускулестите момчета или пък момчета със сини очи..а после се оплаквате като ви разбият сърцето нали?
Не гледайте само външната красота.. Оглеждайте се на около.. Не бъдете слепи.. Отваряйте сърцата си.. Любовта е навсякъде...

Здравей любов.. Какво правиш? Вчера те видях.. Изглеждаше сравнително добре.. Беше усмихнат както преди.. Личеше, че си щастлив и че си ме забравил.. А аз все още те обичам.. Още пазя спомените ни.. Още слушам нашата песен..Слушайки я се сещам за теб, за нас и за хубавите моменти..
И знаеш ли? Първото нещо, което забелязах беше погледът ти.. Гледаше ме с безразличие... После ме поздрави и ме подмина.. Даже ме не попита как съм след нашата раздяла, дали бях добре, дали имах друго момче в живота си.. Толкова бързо ли си забравил за всичко, за мен, за нас, за нашите разговори, нашия смях, нашите места, нашата песен..?
 Усетих празнота, безразличие и студ.. Вместо грижа, разбиране и любов..Това ли е всичко? Няма ли да има продължение? Къде си, любов? Ела моля те.. не виждаш ли, че не мога да живея без теб.. 

Напоследък често си мисля за нея, момичето, което ме научи да обичам. Преди доста време се разделихме, ала аз някак си все още живея с нагласата, че пак ще бъдем заедно. Някой ден тя ще се появи отнякъде с усмивка на лице пред входната ми врата и ще ме попита дали искам отново да опитам с нея...Само че това няма да се случи, защото е просто продукт на моята фантазия, поредната илюзия. Не, че не съм си виновен. Преди да я срещна си мислех, че момичетата са просто играчки в ръцете ми и нищо повече. Чисто и просто бях решил, че в душата ми място за чувства няма. Използвах приятелките си само и единствено за секс, нямах друга изгода от тях. Постоянно бях в отворени връзки, в които не намирах смисъл. Докато не се появи тя и не преобърна представите ми из основи. Беше адски трудно да я впечатля, а по-късно и да спечеля сърцето и'. В началото се опитвах да играя номера на сърцето си и да си затварям очите, сякаш нищо не се случваше с мен. Ала с течение на времето нямаше как да спра дивия прилив на любов във вените си, нямаше начин да спра влюбването си. Затова просто се пуснах по течението и забравих за обещанията към себе си. Тя ме научи на обич и нежност, на уважение и себеуважение, на лоялност и доверие. Тъкмо бях готов да се разкрия пред нея и тя си тръгна от мен...

                                                           ( От една страница)

Реших да пробваме отново и се разбрахме да се срещнем пред моя блок.. Тогава го видях в друга светлина.. Сякаш не беше той.. Знаеш ли какво направи читателю? Извини се за случката и ми подаде една роза.. Не знаех какво да правя, нито пък какво да му кажа и просто го прегърнах.. Усетих любовта му.. Бях най-щастливото момиче на света.. Но не знаех, че това ще продължи много кратко..
И така седнахме на нашата пейка.. Почнахме да си говорим и да се опознаваме по-добре.. Разбрах колко е мил, добър, любезен, грижовен.. Но той трябваше да се прибере .. Изпратих го до спирката и исках да го целуна, но не можах..
На сведващия ден се срещнахме отново и решихме да ходим при неговата компания (за първи път)... Както казах и преди..малко ми беше срам.. Почти не говорех с тях, а и имах и друг пробвем.. Той читателю.. Той се държеше странно когато сме с другите - почти не говореше с мен, даже и не ме поглеждаше.. Чувствах се самотна между всички тези хора.. После почнах да обвинявам себе си, че може проблема да е в мен..

                (Бях решила да спра историята, но..ще има продължение)

Дадох ти всичко, което можах.
Гледах вечерята да е топла, когато се връщаш изморен, дрехите - чисти, къщата - подредена, леглото - оправено. А аз - винаги добре изглеждаща, за да радвам очите ти и приятелите да завиждат за жената, която имаш до себе си. Премълчавах, не упреквах, приемах всичко.
Правех всичко, за да си щастлив. Отплатата ти? Другата, която зае мястото ми. И ти, проявяващ се като страхливец, който не посмя да си тръгне навреме, преди да е съсипал всичко до край. Страхливец, който дори не можа да изрече в очите ми истината, че нещо му е липсвало и че вече не съм жената, която обича.

Когато ме няма и ти липсвам..затвори очите си.. Спомни си всички наши прегръдки, целувки, разходки... Усети моята обич..моята любов! Аз винаги ще съм с теб, макар и да не ме виждаш..
Сега съм далече "шпинчо"...много далече.. И това, че не сме заедно не означава, че съм спряла да те обичам.. Винаги ще съм в сърцето ти, в мислите ти.. Не го забравяй! Винаги може да ми звъннеш, независимо колко е часа.. Ако имаш нужда от помощ..знаеш адреса ми..
А ако ти се плаче..си спомни за мен..И после се усмихни. Не си сам! Винаги ще имаш мен. Не го забравяй!

Цял живот бях неговата най-добра приятелка и още съм.. Но има нещо, което крия от него.. А именно това са моите дълбоко скрити чувства.. Да читателю, влюбена съм в него от както се помня.. Беше любов от пръв поглед.. Въпреки че се държи с мен много добре, не знам дали и той изпитва същите чувства..
В училище постоянно сме заедно.. Даже и след училище..  Объркана съм читателю.. Може ли да се получи нещо между нас или? Труден въпрос! Въпрос, който няма отговор..! Оф обичам го толкова много.. И ако той не изпитва нищо към мен..? Не искам да го загубя и като приятел.. Той е най-ценния човек в живота ми.. единствения човек, на когото разчитам най-много..
 Обичам го читателю.. обичам го, но не знам дали ще си струва да опитам.. Страх ме е.. Мисълта, че няма да го има в живота ми ме убива.. И май най-добре е да не рискувам, да остана най-добрата му приятелка и да крия чувствата си.. Поне така мога да остана с него.. докато той има нужда от мен..

Къде си любов? Защо ме остави сама? Нали беше казал, че винаги ще си до мен? Сега какво ще правя без теб? Как ще се боря сама срещу целия свят? Знам.. Ще е много трудно, но трябва да съм силна? Ти би искал да съм силна, нали? Оф бе любов, трябваш ми.. Имам нужда от теб.. Единственото нещо, което искам си ТИ... Искам теб, любов.. искам нас.. Искам да дадеш още един шанс на любовта ни, на нашата неизживяна любов.. Не е трудно, ех поне за мен.. Знаеш ли вчера отново те сънувах? Ти беше прекрасен както винаги, усмихваше се и личеше, че си щастлив.. А после дойде при мен и ме прегърна.. Каза, че повече няма да ме оставиш сама.. Не исках да се събуждам, но... Когато разбрах, че всичко е сън нещо в мен умря.. Не, не е любовта.. Може би надеждата..? Липсваш ми любов.. Липсваш ми ти и старите ни дни.. Липсва ми твоите кафяви очи, които ме гледаха с любов, а не с безразличие, както сега.. Искам те обратно.. Бих направила всичко, но явно за теб аз вече не съществувам.. Ти отдавна си убил НАС..! Как го направи, кажи ми, моля те, защото аз не мога.. Не мога да забравя всичките ни разговори, целувки, прегръдки.. Ох, толкова ми е трудно.. Болката ме убива малко.. по-малко.. Ела и ме спаси, докато не стане твърде късно..

Идва един момент и ти чука на вратата. Отваряш я, а той ти казва - потърси я, ще я намериш! Започваш да се луташ из улиците на квартала в търсене на нея, на истината, а не на хазартната игра. След известно време обикаляне в своя доста добре познат район, мислиш си, че си я открил, минават секунди, минути, часове, дни, седмици, години...моменти,случки... Изведнъж всичко се срива, превръща се от една голяма любов в пепел. И разбираш, че отново си се заблудил, отново си бил вкаран в проклетия хазарт от който не можеш да се измъкнеш... Отново идва същия момент, започваш да бягаш след нея, като си мислиш, че отново е истинската. След толкова мъчение, тя става твоя, а дали краят няма да е за пореден път поука..?
                                                                                 
                                                                (От един приятел на име - Медхад Сали)