Asi4kata

Благодаря ти, че се появи точно на време и ми помогна да се възстановя след тежката раздяла.. Ти  ми показа, че въпреки всичко, човек трябва да продължи напред С УСМИВКА.. Ти ми показа, че не всичко в този живот е свързано с любовта.. Ти ми показа, че някои хора, като теб се трудят цял живот, за да постигнат целта си..
Ти си моят герой.. Герой, който ми помогна да разбера, че трябва да се усмихвам повече.. Ти ми показа, че мога да бъда силна и без да чакам помощ от някого.. Ти ми показа, че мога да се справя с всичко, ако искам.. Ти ми даде самочувствието, което нямах.. Благодаря ти много и.. И много ми липсваш.. Върни се колкото може по-бързо.. Това, че съм силна не означава, че нямам нужда от теб.. Чакам лятото с нетърпение... Дано да дойдеш, както обеща.. Обичам те, геройче..

Приближих се и застанах точно пред него.. Помислих, че сънувам..всичко беше толкова красиво.. Не ми се вярваше, че ще се влюбя от пръв поглед.. Но се случи.. Да, влюбих се.. Той беше момчето, което чаках от години.. Момчето, което щеше да ме превърне в най-щастливото момиче на света.. Ех, поне аз така си мислех.. И така след краткия ни разговор седнахме на една пейка.. Забелязах, че ни беше по-лесно да говорим във виртуалния свят отколкото в реалния.. Но на мен ми харесваше тази тишината.. Понякога тишината говори повече от думите-това го осъзнах с него.. За първи път от много време се чувствах в безопасност.. Но за съжаление той трябваше да си тръгне.. Изпратих го до спирката и се върнах вкъщи.. Все още ми беше трудно да повярвам, че се влюбих толкова лесно в него.. Имах чувството, че го познавам от доста време.. Бях много щастлива, защото щях да го видя и утре вечерта..
И така срещнахме се отново, но този път не мина както трябва.. Защото идваше от домашно парти и беше малко пиян.. Искаше целувка, а аз не бях готова.. Просто исках да помни първата ни целувка .. За мен беше важно.. А и аз не бях като другите момичета-не се  натискам с първия срещнат, не се целувам с непознати или пък нещо подобно.. Аз съм едно обикновено срамежливо момиче.. Но той не го разбра и почна да настоява все повече и повече, докато не си тръгна..

Ето как започна всичко..
Разглеждах профилите на няколко момчета в един сайт за запознанства и забавление (ask.fm)..После забелязах едно момче.. Да, забелязах него.. Човекът, който ще ми разбие сърцето.. Намерих го във фейсбук и му пратих покана... На следващия ден видях, че ми е писал, но не можах да му пиша, защото бях на даскало.. Веднага след като се прибрах му отговорих, надявайки се да ми пише отново..
Не след дълго получих отговор и така почнахме да си пишем... Даже помня и датата-беше 18 октомври... Почувствах, че ще има нещо между нас, но не ми се вярваше или пък не исках, защото ми беше страх..  Да, страхувах се от любовта.. Защо ли? Защото с любовта идва и болката, лъжите, предателството и изневярата.. Те вървят ръка за ръка.. Но този път имах странно чувство..просто знаех, че трябва да опитам..
И така след дългия ни разговор осъзнах, че знам всичко за него-какво обича да прави в свободното си време, любимия му цвят, храна, число и т.н. Всичко се случваше много бързо.. След няколко дена решихме да се срещнем.. Аз живеех на село и всяка седмица пътувах до града, за да уча и за това трябваше да чакаме до неделя.. Но и двамата умирахме от желание, искахме да се видим колкото може по-бързо..Веднага, когато пристигнах му се обадих и решихме да се срещнем пред моето училище.. Да читателю, имах уговорена среща с него.. умирах от притеснение, но много ме притесняваше факта, че ще ме е срам от него.. Аз съм срамежливо и притеснително момиче, но това е докато свикна с даден човек.. И когато свикна се променям коренно.. Почвам да говоря много, да се смея и да се забавлявам.. Но имам и един навик, ужасен навик-винаги закъснявам за срещи.. И както винаги отново закъснях, а той беше точен..

Нали казват, че болката променя хората завинаги.. Ех и аз се промених.. Не исках, но бях принудена.. Страдах и плаках заради него.. Исках го обратно.. Исках да върна спомените ни, да върна него.. Направих всичко възможно.. Но вече спрях да се боря-вече няма смисъл.. Защо ли? Хмм, защото разбрах, че той никога не ме е обичал.. Сега ще питаш как го разбрах, нали? Е, ще ти кажа.. Ако обичаш някого би ли го забравил за месец и би ли тръгнал с друга, читателю?
Е стига толкова, май е време да ви разкажа малко за себе си и за моята неизживяна любов.. Аз съм Ани на 18, а момчето, което харесвам се казва Петър.. От един град сме, но учим в различни училища..
Ще има повече информация в първата част..

Какво ми стана-не знам.. Просто спрях да пиша за нас.. Не, не искам да ме разбереш грешно.. Аз никога няма да спра да те обичам, но..но вече е време, за да продължа напред.. Ти пое своя път..трябва и аз..
Влюбен си.. Отново е пламнала искрата в очите ти.. Сияеш от щастие.. Но да ти кажа ли нещо? И аз срещнах едно момче, което ме прави щастлива.. С него се чувствам жива.. Сърцето ми отново почна да тупти.. Усетих топлината, която ми липсваше.. Винаги се усмихвам, когато той е до мен.. Споделям всичко с него..имам му доверие.. А след теб никога не съм мислила, че ще изпитам същите чувства към някой друг.. Но ето, че се случи.. Влюбих се.. И може би..този път в правилния..
Но честно казано..малко ме е страх.. И ако той си тръгне..точно като теб? Не искам пак да остана сама с разбитото ми сърце.. Не искам пак да страдам.. Защото боли.. Боли от раздялата, от самотата, от старите спомени..и най вече от пропиляното време..
Искам обикновен, щастлив живот с него.. Искам да съм щастлива.. Мисля, че поне това заслужавам.. Сбогом "стари приятелю" и Здравей "нова любов"..

Вчера едно момче ми предложи целия свят, а аз отказах..защото чаках теб, чаках да се сетиш за мен, да ми пишеш, да ми звъниш и накрая разбрах, че няма да се върнеш.. Отказах предложението на момчето, което можеше да ме направи щастлива.. Но хей, не се оплаквам.. Вече свикнах да те чакам и да плача заради теб.. Вече се чувствам мъртва шпинчо.. Да, мъртва съм - сърцето ми не бие, откакто ти ме напусна.. Вече не се усмихвам както преди, даже и блясъкът в очите ми изчезна.. Останах сама шпинчо, съвсем сама.. Няма те и никога няма да те има.. Не мога и да разбера, как ме забрави за месец и се влюби в друга.. Вече принадлежиш на нея.. Сега си с нея, щастлив и готов да й дадеш цялата си любов.. Ти обичаш нея..! Оф, не мога да приема, че вече не си моето момче, че друга има до теб, че целуваш нея вместо мен.. Но няма как да променя нищо.. Вече всичко свърши между нас.. Аз те изгубих завинаги..

Днес всички влюбени празнуват "Свети Валентин", но не и аз... Защото няма с кого.. Да, теб те няма... Ти ме остави сама, казвайки най - тежките думи.. Ах тези думи.. Никога няма да ги забравя.. Каза, че вече не изпитваш нищо към мен, че вече няма смисъл да се боря, че вече ти е все едно... Как можа да ми ги кажеш? Не виждаш ли, че те обичам? Ох шпинчо, ще те оставя на свобода, защото знам, че ще си по-щастлив без мен.. Но имах едно последно желание, преди да те оставя да летиш към свободата - исках само да те видя за последно.. Да гледам твоите кафяви очи и да се насладя на усмивката ти..
Но за съжаление ти не дойде.. Защо? Кажи ми! Чаках те на нашето място... Седнах на нашата пейка и видях минаващите влюбени двойки.. Тогава нещо в мен умря.. Не, не е любовта, а надеждата може би... И тогава осъзнах, че ние никога няма да сме като тях, че винаги ще ни липсва нещо.. А защо всички освен мен бяха с човека, когото обичат? Не те ли заслужавах? Не те ли обичах достатъчно? Защо аз бях сама, без теб на този прекрасен ден.. Те бяха щастливи, усмихнати и влюбени... Аз, аз бях самотна и тъжна..

Хей, виж ме... Толкова съм щастлива... Разбрах, че мога и без теб.. Виж ме, усмихвам се.. Разбрах, че живота продължава..Виж блясъка в очите ми-вече не плача...Разбрах, че всичко рано или късно си отива, също като теб... Но хей, вече не съм тъжна, а точно обратното-щастлива съм...Ти продължи напред без мен, мога и аз... Нали казват, че любовта се забравя с нова любов.. Ех, мисля да дам шанс и на други момчета.. И май знам на кого.. Благодаря ти, защото ми помогна да го срещна..
Ти избра свободата, приятелите си и всичко друго, жертвайки мен и нашата любов... Ех, вече нищо няма значение... Вече е все едно...Не съм ти сърдита, нито пък ядосана... Просто съм адски щастлива.. 


P.S. Всичко, което писах горе е лъжа.. Една огромна лъжа..Не съм щастлива и никога няма да бъда, защото те няма, защото вече не си част от живота ми...Защото ми каза, че вече не изпитваш нищо към мен... Защото си забравил всички наши спомени..Ех "шпинчо", дано някой ден да разбереш колко много бях влюбена в теб...

Помниш ли последната ни среща? Каза, че ти трябва време..и аз се съгласих, въпреки че знаех какво ще следва... И да, стана точно това, което си мислех... Разделихме се..Вече няма НАС..Вече няма да има прегръдки, целувки и...и спомени... Но знаеш ли? Аз наистина бях влюбена в теб! Офф, преди няколко дена щяхме да правим 3 месеца, ако още бяхме заедно... Знаеш ли скъпи сърцеразбивачо? Цяла вечер плаках, плаках и си представих, че ще дойдеш и че ще ме целуваш казвайки: "Вече съм тук и НИКОГА няма да те оставя сама"... Но така и не се появи..така и не дойде...Но, не те обвинявам.. Аз съм виновна,знам.. Не трябваше да се привързвам за толкова кратко време.. Виновна съм, защото те обичах прекалено много и имах нужда да бъда обичана..Извинявай скъпи сърцеразбивачо... Моя грешка, а не твоя...Извинявай, че винаги бях до теб, когато имаше нужда, че винаги те подкрепях, че винаги те изслушвах, че вярвах в теб когато всички ти обръщаха гръб.. Но хей, това че сега не сме заедно не означава, че ще изчезна от живота ти ей така... Точно обратното, ще съм до теб каквото и да става... Искам само да си щастлив...

Аз просто исках да бъда щастлива...щастлива с теб! Исках само да ме обичаш и винаги да си до мен.. Но сега разбирам, че е невъзможно, защото с всеки изминал ден се отдалечаваш все повече и аз не мога да променя това. Боли бе шпинчо..боли от бездействието и от безразличието ти.. Боли когато мисля, че си ме забравил...не само мен, а и нашите спомени.. Как може да си толкова сляп, че не го виждаш.. Не виждаш как те обичам шпинчо и как страдам.. Мина доста време от както не сме заедно, знам.. А аз продължавам да те обичам, въпреки всичко..