Asi4kata

Любима приказка, когато бях дете,
ми беше приказката стара, стара -
как стана тъй, че без да разбере,
красавицата влюби се във звяра.

Дори и нарисуван, беше страшен,
във него нямаше ни капка жал,
ревеше силно. А пък тя - изплашена,
живееше в двореца му в печал.

Не подозираше, че може да обича,
че добротата може да го промени...
Но все по-нежно гледаше в очите му
и нещо във сърцето му я заплени.

И все по-доверчива и любвеобилна,красавицата облика му промени.
И спря да се страхува да го милва -
доброто си с любов възнагради!

И както всяка приказка, и в тая
на края любовта възтържествува!
Но аз пораснах. И разбрах, че звяра
да стане принц ужасно се страхува!

Неизвестен автор

Здравей, читателю.. Отново съм аз.. Аз ли? Аз съм най-добрата му приятелка.. А винаги съм искала да бъда нещо повече, но..и това ми стига..
Понякога боли от тази несподелена любов.. Боли когато слушам за момичетата, които се появяват в живота му.. Но много често тази болка е временна, защото те бързо стават част от миналото... Те просто не знаят как да го обичат.. Не виждат блясъка в очите му когато говори за любимите хора.. Те не забелязват кога усмивката му е истинска и кога не.. Единствено аз забелязвам тези неща.. Защото го обичам..защото бих дала всичко, за да чуя поне веднъж, че има чувства към мен.. Много ли искам?
Аз, читателю..аз винаги съм до него, държа ръката му, помагам му да се изправи на крака и да продължи напред.. Карам го да се усмихва и да се смее.. Знам, че никоя няма да му даде всичко това и няма да го обича повече от мен..
А той, читателю.. Той май се досещаше за моите чувства.. Ех, сигурно знае.. Правя всичко възможно, за да му покажа какво изпитвам към него... Вярвам, че един ден ще отвори очите си  и ще ме види..ще се влюби в мен.. Дано да е скоро.. Вече нямам сили.. Тази тайна ме убива малко.. по малко..