belieber98

Мечтата - едно от най-прекрасните чувства на света.Всеки един от нас мечтае,било то малко или много ,защото няма нищо по-хубаво от това да се пренесеш във вълшебния свят на мечтата,където всичко е възможно.И все пак мечтайте колкото се може повече,не мечтайте за оценки,защото те са просто цифри,а за знания,мечтайте да откривате нови хоризонти  и да пътувате,защото няма нищо по-хубаво от това да опознаеш родината си.И никога не се страхувайте от тях ,защото човек е толкова голям,колкото са и мечтите му! 
  Никой не е успявал да сбъдне мечтата си от първия път,а тези които са успяли са малцинство, затова не се страхувайте да грешите и да се проваляте,защото провалът е първата стъпка към успеха и никога не слушайте чуждото мнение вярвайте в себе си и най-важното вярвайте в мечтите си,защото един ден ще можете да се обърнете назад към миналото и да се гордеете със себе си,защото въпреки трудностите вие сте успели и тогава повярвайте ми ще се чувствате наистина щастливи.  
  Какво мислите за написаното по горе? За училище ми е и ми трябва вашето мнение. Добре ли е написано? 

Мразех го за това,че ме караше да потръпвам всеки път като го видя,за това,че с нетърпение чаках звънеца да удари, за да мога да го зърна.Той беше толкова противоречив - един път беше мил и добър и ме караше да се чувствам обичана, а друг път беше толкова студен,че започвах да се чувствам като глупачка..... И ето,че отново съм сама и мисля за него.Мисля за всичко,което преживяхме за тази една година, но как да спра сълзите,които напират в мене при мисълта,че вече съм му безрезлична?
Може би го нараних и не отричам това,но той ме наранявяше толкова много пъти, когато беше с ,нея.Какво имаше тя, което аз нямах? Знаех,че ме обича виждах го в очите му, но защо продължаваше да бъде с нея?И все пак аз съм си виновна. Още отначалото като го видях знаех,че е грешка,но понякаква причина не съжелявам за нищо от преживяното,защото той ме накара да порасна.... отвори очите на онова наивно малко момиче и му вдъхна сила. Може би ти беше първата ми любов,но няма да си последната и колкото и да ме нараняваш аз няма да спра да те обичам,защото КОГАТО Е ИСТИНСКО СИ ЗАСЛУЖАВА!

Днес те видях за първи път от няколко месеца. Не знам какво изпитах,защото вече не съм сигурна в чувствата си.Може би да  всичките тези месеци, в които  лееш сълзи напразно те правят безразличен или може би просто те бях преживяла...
Спомням си първата ни среща преди 10 месеца.Бях запленена от тебе още щом те видях. Сигурно така влияеш на момичетата,защото с времето разбрах,че не съм единствената и все пак другите нямаха значение,защото знаех,че аз съм  в мислите ти!
Охх, как ми липсваше тая твоя нежна усмивка,която винаги ме караше да се чувствам като най-специалното момиче на света.. как ми липсваше просто ти.......

Как да забравиш някой за когото си мислиш всеки ден. Не си го виждал от месеци,а когато затвориш очи той винаги е пред теб. Как да забравиш някого който те е дарил с толкова много внимание и обич. Казват, че времето лекува,но защо сърцето ми,ми казва,че може би това не е краят. Сигурно,това е надеждата? Надеждата след която остават само разбити мечти и илюзии. Същото така казват, че в живота си имаш една голяма любов, която винаги ще ти е тръпка. Аз избрах теб, ти да си момчето което да обичам през целият ми живот дори да не ми отвръщаш със същото. От както си тръгна,не съм себе си,сложила съм маска на едно силно момиче. Спрях да разговарям с най-близките ми,не съм се смяла истински с месеци. Но ти не знаеш за това,ти си прекарваш страхотно без мен,а аз се опитвах неуспешно да върна нормалния си живот,но няма как да е такъв ако ти не си до мен. Помниш ли,че когато казах,че ще те обичам завинаги ти ме погледна и се засмя,каза ми, че всичко рано или късно ще свърши, че няма нищо вечно. Но моята любов е само един от милиардите примери по света, че дори един живот не стига за да обичаш твоята истинска любов.

Събудих се тази сутрин. Лицето ми беше още мокро от многото сълзи,които бях изплакала миналата нощ.Спомних си лицето му и всичките ужасни думи,които ми бе казал... тогава започнах пак да плача, болката в гърдите ми бе тъй силна,че едвам се сдържах.Толкова много го обичах,че просто не можех да понеса мисълта,че вече не е мой. Липсваха ми прегръдките му и целувките, липсваше ми сладкия начин,по който  се усмихваше и всичките сладки имена, с които ме наричаше.... може би просто ми липсваше самият той....

Помня деня,когато го видях... Той беше толкова красив и уверен,че просто не можах да отделя поглед от него.След това започна всичко - погледите,усмивките, дългите нощи прекарани мислейки за него...
  Мислех си,че ме обича или поне ми се искаше да е така.Приятелките ми не го одобряваха и сега разбирам,че са  били прави... Още помня денят, когато ми разби сърцето.Сякаш целият свят се бе сгромолясал.Онази лекота, с която каза че не ме обича сякаш за него винаги съм била една играчка... и може би е било така! Аз бях просто едно обикновено момиче,което го обичаше с цялото си сърце ... и макар да са минали месеци аз продължавам да го обичам и да го искам все така силно, защото той беше най-хубавото и най-лошото нещо в живота ми!