bo

Случвало ли ти се е да гледаш в нищото и да виждаш себе си?
Да тъгуваш без да разбираш мъката?
Да търсиш отговори на въпроси,които никога не са задавани?
Случвало ли ти се е  да се сгушиш кротко в болката си и да намериш мир?
Да разкъсаш собствената си кожа,за да надвиеш егото си ?
Да крещиш все с сила и никой да не чуе гласът ти ?
Да докосваш и да усещаш празнотата  под пръстите си ?
Случвало ли ти се е да се будиш от сън,за който никога не си мечтал?
Да чуеш мислите си и да се уплашиш  от истината в тях ?
Да се срамуваш от себе си,за да оправдаеш  объркания живот ?
Случвало ли ти се е да направиш чудо,за да продължиш по пътя си ?
Да счупиш нечии крила без разкаяние?
Да забиеш нокти в кожата си,за да усетиш собствената си болка ?
Случвало ти се е,защото си обичал!

Определено съм такава заради това,че си позволих да се влюбя в теб..
Всичките ми действия от тук нататък са породени само от това..
За всички останали изглеждащи безсмислени,глупави,но за мен всичко има смисъл.
Надежди до край,борба да край,мечти до край..