Социалната мрежа на България
galinka98
|
|
Истината? Харесвам те. Много. Ти ме правиш щастлива. Ти ме караш да се смея. Умен си. Различен си. Ти си малко луд, и странен, и само усмивката ти може да оправи денят ми.
Спомняш ли си онези красиви слънчеви дни? Сещаш ли се за обсипаното със звезди небе под, което лежахме всяка вечер? А за дните прекарани само с мен? Спомняш ли си за дългите весели разговори, а за онези тъжните? Дали съм ти изглеждала щастлива, дали съм била отдадена на сто процента? Ако да, тогава съм много добра актриса и съм успяла да те заблудя. Така де, нека бъдем честни, аз никога не съм изпитвала нещо към теб, всичко беше просто игра. Игра, която играя и ще продължавам да играя, докато не намеря някой, който може да ме победи на нея. Сещаш ли се, бях ти казала, че имам тайни, че никой не ме познава. Така е и така ще си остане! Наранявам хора? Да, много добре знам. Какво ми пука?! И мен са ме наранявали, още съм цяла, сърцето ми още си е на мястото. Твоето сърце? Даваш ми го, искаш да е мое, да ми принадлежи? Аз не го искам, за какво ми е? Студена съм, и какво? Такава съм и такава ще си остана ...
Отиде си, да, така е! И наистина ще ми липсваш. Най-вероятно много, най-вероятно постоянно и определено завинаги. Но няма да се заключа вкъщи и да плача. Няма да проваля живота си. Напротив - ще се смея, ще се старая да бъда най-добра в нещата, които обичам. Ще си спомням с усмивка за това, което имахме. За приятелството ни, преживяванията, чувствата. Ще живея живота си пълноценно, точно както ти ме научи, че трябва да правя. И ако един ден отново се срещнем, ще застана срещу теб напълно горда от човекът, в който съм се превърнала. 
Очите ми пареха от сълзите. Палех цигара след цигара, а бутилката уиски бързо свършваше. С всяка цигара и всяка чаша си спомнях всеки диалог, а те бяха десетки... Всяка дума добра и лоша. Всяка усмивка, която му бях дарявала и всяка сълза, която проливах заради него. Всичко, ко
ето правех напоследък беше за него. Копнеех отново да ми каже, че ме обича. Но не. Напротив, мълчанието му ставаше все по – дълго и по – болезнено. Мразя, когато мълчи. Мразя, когато премълчава всичко, което иска да ми каже. Мразя безразличието му, когато кажа, че си тръгвам. Мразя, как никога не ме пуска да си отида. Мразя, когато той си отива. Мразя, че не знам къде е, когато имам нужда от него. Мразя, че никога не е до мен. Мразя, че не държи ръката ми. Мразя, че не ме държи в ръцете си. Мразя начина, по който ме гледа, сякаш ме изпитва. Мразя как повдига веждите си, когато проверява дали още съм там и чакам да ми обърне внимание. Мразя начина, по който кръстосва ръце. Мразя как ме предизвиква да си тръгна. Мразя начина, по който гласът му се променя, когато стане сериозен. Мразя начина, по който се държи с мен, когато не сме сами. Мразя как в една секунда е мил, а на следващата по – студен и от айсберг. Мразя начина, по който ме кара да се чувствам. Мразя колко слаба ме прави. Мразя го, за това, че съм зависима от него. Мразя как си прави шеги, когато съм сериозна. Мразя начина, по който ме пренебрегва. Мразя го..Мразя го.. Мразя го... Ако има някой, когото мразя повече от него – това е Господ. Защото само той знае, колко любов се крие зад тази омраза..
ето правех напоследък беше за него. Копнеех отново да ми каже, че ме обича. Но не. Напротив, мълчанието му ставаше все по – дълго и по – болезнено. Мразя, когато мълчи. Мразя, когато премълчава всичко, което иска да ми каже. Мразя безразличието му, когато кажа, че си тръгвам. Мразя, как никога не ме пуска да си отида. Мразя, когато той си отива. Мразя, че не знам къде е, когато имам нужда от него. Мразя, че никога не е до мен. Мразя, че не държи ръката ми. Мразя, че не ме държи в ръцете си. Мразя начина, по който ме гледа, сякаш ме изпитва. Мразя как повдига веждите си, когато проверява дали още съм там и чакам да ми обърне внимание. Мразя начина, по който кръстосва ръце. Мразя как ме предизвиква да си тръгна. Мразя начина, по който гласът му се променя, когато стане сериозен. Мразя начина, по който се държи с мен, когато не сме сами. Мразя как в една секунда е мил, а на следващата по – студен и от айсберг. Мразя начина, по който ме кара да се чувствам. Мразя колко слаба ме прави. Мразя го, за това, че съм зависима от него. Мразя как си прави шеги, когато съм сериозна. Мразя начина, по който ме пренебрегва. Мразя го..Мразя го.. Мразя го... Ако има някой, когото мразя повече от него – това е Господ. Защото само той знае, колко любов се крие зад тази омраза..
Архиви
|
|
