Утре е краят на първата ми година в университета . Това ме накара да се замисля за всичко изживяно през последните 9 месеца. Не съм предполагала, че ще се случи всичко това. Преживяването надмина и най-смелите ми представи. Открих много истински приятели ,които обичам ,включително момичето което ми стана като сестра. Тя беше до мен когато бях самотна ,щастлива ,влюбена ,мрачна .Двете сме различни но се допълваме . Караме се но ще я подкрепям . По стечение на обстоятелствата догодина ще сме съквартирантки . Открих също ,че мога да бъда приятелка с момче без да има нещо повече . Влюбих се в две момчета-едновременно .И с двамата минах през рая и ада . Единият - вярвам ,че ме обича . Наранихме се но съм до него в трудните моменти и той до мен . Обещах да спра да общувам с него но стана ясно ,че е невъзможно . Той не ме оставя ,а и не искам да го прави . Другият - споделям му всичко ,беше до мен когато сърцето ми беше разбито на парчета ,тепърва ще прекараме едно прекрасно лято заедно . И така във игри и с много вино мина зимата ,моментите бяха уникални- смях се ,плаках . Имаше моменти когато не вярвах ,че ще издържа . После дойде пролетта -разходки и бира с веселата ни компания ,отново сълзи и смях . И така дойде края на тази важна и уникална глава в моя живот . Най -красивото време и най-емоционалното в моя живот