Излязох на вън,беше студено
видях те да лежиш на земята
престъпих към теб,опитах да те вдигна,
но ти беше студен също както земята,
сякаш се беше слял с нея...

Не можех да разбера какво става,
как си се озовал тук,
никога не бях те виждала толкова слаб,
сега рабрах,че това не е шега...

И осъзнах,че теб те няма,
вече не си в живота ми,
разбрах,че те загубих завинаги,
така и не успях да ти кажа какво чувствам...

Ами сега?Кой ще ми дава кураж?
Кой ще ми дава смисъл да живея?
Какво ще правя без теб?
Тъкмо те намерих и вече те загубих...

Защо трябваше всичко да свърши,
та то още не бе започнало!
Но моето не е като на другите
те поне имат шанс до си върнат човек,
който мислят,че са изгубили,
аз го пропилях...

Погледнах към небето,
то беше мрачно,
имаше една звезда,тя блестеше на фона на сивото небе
чудех се дали това си ти...

Плаках,виках,но
така и никой не разбра какво става,
беше само между теб и мен...

Ако това беше сън,
ако беше някъкъв кошмар
бих ти казала много неща,
сега вече няма смисъл

И всяка вечер ще излизам на терасата
и ще гледам небето,ще търся твоята звезда,
ще търся теб...