Ако се отпуснеш за малко в ръцете ми,
ако спреш да бъдеш кръвожадният лъв,
ако само за миг се направиш на питомен,
ще ме обикнеш цялата, така - изведнъж!
Ако погледнеш на мен с други очи,
ако видиш вътре в мен другата,
ще мечтаеш за моите небрежни шеги,
ще ме търсиш под слънце, под дъжд, под дъги...
Ако можеш да покажеш лицето си скрито,
ако нямаше тайни, загадки, мистерии,
ще бъде с милувки и ласки завито
сърцето ти, от любов което трепери...
Ако можеше... но знам не може, надали!
Прекалено много поисках от теб:
да се будиш в косите черешови,
да си с мен в лунни нощи разрошени...
да си вечно вдъхновение на поет.
(edit) ?>