Уморих се. Уморих се да мисля за теб. За нас.
Уморих се да мисля какво можеше да стане между нас. Какво можехме да имаме сега?
Дали някога съдбата ще ни събере отново?
Уморих се да мисля затова дали проблемът е в мен? Или в теб? Или просто не е бил точният момент?
Уморих се просто, разбираш ли!? Не искам да мисля за теб повече.
Мисля толкова много за теб, че забравих да мисля за себе си.
Забравих приоритети и целите си, забравих да мисля за бъдещето си...
Толкова силно исках ти да си в моето бъдеще, че спрях да мисля за всички останали неща.
Не ме интересува вече какво се случва в живота ми, щом нищо не се случва между мен и теб.
Бях прегърнала мечтата си. Държах я в ръце и всичко ми се струваше толкова розово, че не разбрах кога мечтата ми се превърна в прашинки и се изсипа през пръстите ми...