Loading...

Социалната мрежа на България

  • Всичко се случва, защото така е трябвало да се случи. Синхроничност!
    Не спирам да си повтарям тази дума. Мисля си какво ми донесе разбитото ми сърце и тази болезнена несподелена любов? Ако всичко, което ни се случва се случва с определена причина, каква е тя сега?
    От тъга се затворих в себе си - не срещнах почти никого и не ми се случи нищо необичайно...
    Но пък се замислям, че научих много уроци за себе си, за умението ми да се отдам така на някого, а също и за променливостта на чувствата и желанията ни. Научих, че изразът "всичко е временно" не е измислен просто така, а има изключително дълбок смисъл, че е истинен.
    Научих, че никога не можеш напълно да вярваш на някого. Хората са свикнали да мислят първо за себе си. Също не можеш да накараш някой да те обича насила, колкото и да държи на теб и да имаш хиляди качества, които обича в теб, не може да те обича истински.. най-вече ако сърцето му е вече заето. И не трябва да обичаме насила!
    Най-тежкото е, че осъзнавам всички тези неща и все пак усещам разкъсваща болка в гърдите си, когато се сетя за него, пренебрежението и непукизма му.
    Но знам, че "всичко е временно".
    Все някога ще спра да страдам по него, може би дори почти ще го забравя, ще срещна друг и ще се влюбя така безутешно в него...
    Яну 11 '15
    0 1
    Обичам те харесва това