Скъпа моя Незабравима,
Ти бе и още си момичето което ме научи да обичам момичето което ме научи да жела, да копнея да бленувам, момичето което ме научи да се отдавам, да вярвам да търся, да не се отказвам и винаги да се боря.
Борих се за теб, борих се за любовта ти. Спечелих я, но не можах да я задържа. С теб изживях това което не бях изживявал никога преди и едва ли ще изживея отново. Ти докосна сърцето ми, остави белег на него. Или по скоро издълба цяла пропаст. Ти записа инициалите си в душата ми. Ти ме накара всеки път когато затворя очи да виждам лицето ти.
Както всяка сутрин и този красив изгрев намери своя „красив” залез. И както бях свикнал да ставам с мисълта за теб и после да лягам с мисълта за теб. Така свикнах и да те нямам. И все още се сещам за теб, всеки ден се чудя как си, какво ли правиш, за какво си мислиш, защото аз мисля за теб. Признавам едва ли ще те изтрия от съзнанието си, едва ли ще мине и ден без образа ти да исплува пред погледа ми. Няма ден да мине без да усетя в гърдите си, тежастта от липсата на любов.
Влюбен? Да, бях влюбн! Сега ли? Сега съм наранен. Но някак си с течение на времето всичко се промени, още те помня, още помня и чувствата си, но те вече избледняват. Ти беше моя, но вече не си, нечия друга, но не и моя, аз бях твой и винаги ще бъда, ще бъда този който те обичаше.Аз продължавам напред. Винаги ще си в сърцето ми, винаги ще те пазя там, такава каквато беше преди, незабравима.
