Тя, момичето, което ти смяташе за любовница, а тя теб за любовта на живота и. Тя знаеше, че за теб е утешителна награда, знаеше, че изневеряваш на съпругата си- с нея. Това и тежеше, но се утешаваше при мисълта, че е с теб! Харесваше и да идваш през вечери, да сте заедно за няколко часа, а на сутринта ти отново да си тръгнеш. Беше свикнала с това. Знаеше, тя не може да бъде нищо повече за теб, освен любовница. Понякога си ''позволяваше'' да си мечтае.. Да си мечтае за невъзможният ден, когато двамата ще бъдете заедно завинаги.. Само двамата. Понякога, когато беше отчаяна и сама си създаваше собствен свят, в който всичко беше позволено! В който думата ''невъзможно'' беше непозната.. Палеше цигара и миришеше възглавницата ти. Всеки ден се събуждаше при мисълта, че е с женен мъж. Тя имаше сърце и разум. Може би всички ще си помислят, че е била уличница, но не беше! Тя беше жена, търсеща любов!