Понякога една снимка напомня толкова спомени. Напомня за неща, които никога няма да забравим. За приятелства, любов.. щастие и тъга. Сега стоя гледайки нашата снимка. Да, точно тази. Сещам се каква бях аз преди да те срещна.. какъв беше ти? Аз- скучното момиче от големия град, което не знаеше какво иска. Ти - романтичния тип от провинцията. Страхотна картинка. Всичко звучи толкова объркано, а всъщност толкова идеално. Но кажи ми, какво се случи. Защо сега, когато погледна назад - към това, което имахме, искам да върна всичко.. без значение всички глупости, които си наговорихме.. липсва ми онази тръпка.. липсва ми онова чувство, което имаше между нас.. Искам да се върна в онази късна зимна вечер, когато ти казах, че не те обичам и че не означаваш нищо за мен.. Може би се чудиш защо те излъгах. Просто не бях свикнала с мисълта, че някой ще обича точно мен.. и все пак когато се върна към миналото се усмихвам, защото въпреки лъжите и сълзите, това бяха едни от най-хубавите ми моменти и мисля, че само някое влюбено момиче ще може да ме разбере. Не ми прости и вероятно никога няма да го направиш.. а аз съжалявах и продължавам да съжалявам за теб.. за мен.. за нас.