Loading...

Социалната мрежа на България

  • Лежа ,на кафевия ,кожен диван в кабинета на прочут ,доказан психолог,и се питам "Мамка му , от кога се нуждая от това?!" , но в този момент сърцето , душата и психиката ми изкрещяха заедно - " ООО , НУЖДАЕМ СЕ!"
    Психологът влезе, седна срещу мен и ме запита: " Е какъв е проблема ?" , а през главата ми минаваше само един въпрос - " От къде да започна?!?!"
    Знаех защо съм тук. Знаех , какво очаквам да постигна. Но и също знаех , че ако го кажа на глас, значи съм се примирила . Усмихнах се , естествено насила . Събрах смелост и започнах :
    " Бях малка , наивна , невинна , недокосвана -срещнах човек,който беше моята противоположност.Той беше всичко друго , но не наивен ,невинен ,най-малко недокосван.Той беше предизвикателен,потаен, мил и груб едновременно.Завладяващ, но на моменти незаитересован.Исках го , желаех го , исках да го променя , да го опитомя, исках да бъде мой във всеки един смисъл на думата.Не знаех как , не знаех защо,не знаех в какво се забърквам и бях забравила , че ако си играеш с огъня ще се опариш.Исках да опитомя звяра , която никога до сега не бе успяла.Заинтригувах го - в началото смятах , че игричките и закачките са нещата , които бих го предизвикали да ми обърне внимание , но след време осъзнах , че всяка действа така .Това не му беше интересно вече , смених тактиката - с риск - отворих сърцето и душата си за него.Пуснах го вътре, да опознава , да научава , да мрази и обича, да харесва или не , да съди или не . Напредвах , той се откри пред мен , както пред никоя преди - аз знаех , че е мой , но не усетих , че аз бях негова.
    /Хлипах и плачех,като малко дете изгубило любимата си играчка , а психологът ме гледаше плахо, чудещ се как да ме успокой./
    Дадох му всичко. Давах живота си за него.Сърцето си , отдавна бях му подарила,но не съм тук , за да ви разказвам най-голямото си щастие и най-голяма ми болка . Тук съм , за да получа отговор само на няколко въпроса - До кога ще боли толкова силно , до кога ще плача с глас в нощта,защото някой спомен болезнено се забива пред очите ми и отказва да изчезне докато не види 2 сълзи стичащи се по бузите ми . Някога изобщо спира ли да боли ? Или винаги е така - силно?"
    /Гледах човека пред мен , сякаш той беше последната ми надежда . Той вдигна поглед , погледна в сълзящите ми очи и прошепна " Никога" . Усетих как сърцето ми, разбито вече на парчета , става на прах , който една дума раздуха в безкрайността. Станах от стола хванах дръжката на вратата , обърнах се и промълвих : " Може би , не знаете как да ми помогнете , но вината не е ваша - само той знае ,само той може .... " /