Спомням си дните преди той да си тръгне.Дни изпълнени с много красота и цветно настроение.не спяхме по цели нощи за да си пишем.Деляха ни стотици километри.Когато той идваше излизахме и се разхождахме с часове.Нямаше никакво значение къде отиваме,важното беше че сме заедно.Радвахме се на малките неща.Той имаше проблеми със семейството си.Промени се.Останаха ми само хубавите спомени,една картичка за рожден ден и още едно нещо безкрайните безсънни нощи мислейки за него.Сърцето ми се разкъсваше.Надявах се да ме помни.Надявах се да се върне.Да го прегърна.Да усетя аромата му.Да видя усмивката му.И до сега този ден не е настъпил.Чувствата ми не са се променили.Промених се аз.Промени се винаги усмихнатото момиче.Станах тъжна.Станах раздразнителна.Винаги когато телефона звънне изтръпвам,надявам се името му да е на дисплея уви не е.Сигурна съм че ще преодолея всичко това.Но и знам че в сърцето ми ще остане спомена за една несподелена любов.За едно момче използвало ме. За едно момче,което обичам безумно много. За едно момче което промени живота ми.Надявам се да е щастлив. Да е намерил момиче което наистина го заслужава.А аз аз ли аз ще си остана тук в малкия град в който друго , освен да се влюбиш просто няма какво да се случи.