Големите момичета не плачат. Те просто се прощават с любовта в една безумно дълга вечер и тихичко си тръгват сутринта. Не вярват на измислици и думи. Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса. Не вярват в падащи звезди и пълнолуния. Не вярват в нищо вече. И така... Големите момичета си тръгват. Завинаги си тръгват, щом решат. Дори да им е до полуда трудно, големите момичета намират път. Не вземат нищо. Нищичко не вземат. Освен един огромен куфар със сълзи и много, много, много време, в което болката да отболи. Не казват сбогом. Не създават драми. Щом любовта им нищичко не значи, те тръгват, непоглеждайки през рамо. Големите момичета не плачат.